Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.06.2017 00:11 - Малко ...за писаните и...нашата карма
Автор: hloris Категория: Други   
Прочетен: 1569 Коментари: 15 Гласове:
9


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Една интересна статия за това,което чувстват котките,и как реагират на всичко,което се случва в дома,в който живеят четете ето ТУК


Тагове:   усет,   котки,   истини,   карма,   вибрации,


Гласувай:
9



1. saankii - даа, интересен ракурс..
16.06.2017 09:14
надали, някой простосмъртен би могъл,
да си..промени Кармата/съзнателно..
това би могло..да обърне Земята :)
камо ли пък заради една..котка..
аз недолюбвам котки, да..
струват ми се мн. капризни, своенравни, непредвидими, даже опасни..
разбира се, че всяка Душа Сама си пише Kармата..
от тази перспектива, най често, най тежка Карма носят..
най Духовно напреднали, т,.н.стари Души..
това е цяла Наука, за прераждането..
поздрави, хло, интересно ми беше..
цитирай
2. vesever - Тони, аз като имам много котки, мога ...
16.06.2017 09:24
Тони, аз като имам много котки, мога да споделя, че са супер спокойни, дори се гушкат с кучетата /показвала съм по-рано при мен, но ти беше извън блога, ще намеря поста да ти пратя линк/.
Ето цитат от твоята статия, който съответства на моята домашна котешка атмосфера:

Когато в живота ни всичко е в ред, котката, която живее с нас, е спокойна, тя спи много, не пренебрегва хигиената си и има добър апетит.

Моите по цял ден се пекат на слънце и вечно са си гладни :)))
И много интересно, почистват се една друга, не само, че всяка почиства себе си, но и другарчетата си...уникални са.
Една от титулярките ми, с твоето име /Тони-Тонсън я наричам, именно тя се гушкаше най-много с кучетата/ прие котето Грейси, което ни донесоха приятели от града, кърмеше я като своя дъщеря, а наскоро Грейси роди първото си потомство и Тони ги ближе, почиства ги, гали ги /тя им се води доведена баба/.
Мога да разказвам до безкрай ;))

Идната седмица ще пусна фотосесия на Грейси с потомството, доведе ги преди 2 дни, три маслинени пухчета, сега чакаме и третата женска, Каспар, да доведе своите бебоци...
цитирай
3. vesever - http://vesever.blog.bg/lichni-dnevnici/2016/11/16/hishtnici-li.1490771
16.06.2017 09:26
Ето поста ми, ако ти е интересно да видиш моите хубостници :)
цитирай
4. hloris - Юлия,
16.06.2017 11:41
saankii написа:
надали, някой простосмъртен би могъл,
да си..промени Кармата/съзнателно..
това би могло..да обърне Земята :)
камо ли пък заради една..котка..
аз недолюбвам котки, да..
струват ми се мн. капризни, своенравни, непредвидими, даже опасни..
разбира се, че всяка Душа Сама си пише Kармата..
от тази перспектива, най често, най тежка Карма носят..
най Духовно напреднали, т,.н.стари Души..
това е цяла Наука, за прераждането..
поздрави, хло, интересно ми беше..


не зная,със сигурност котките не могат да преобръщат кармата ни,но с удивителна точност улавят нашите настроения,и най-вече нашето душевно,пък и физическо състояние...и реагират много по-адекватно от някои хора.
Пример моят Мишо,който само да усети нещо,че ме терзае,става много,много неспокоен,и не млъква,даже и не се отделя от мен,докато нещата се уталожат и успокоят,и аз вляза в кондиция.
А как само взема страната на по-слабият...да не ти говоря...някой път,когато се скарам на Теди,застава,гледа ме неодобрително няколко минути,отива и се гушва в него,сякаш по този начин показва своето неодобрение...и му,се гали,гали,а мен все едно не ме познава..напълно ме игнорира.

Няма човек,който да не обича котки...повярвай ми,те са по-умни от много кучета,защото усещат всяко наше настроение,всяко наше неразположение,било то физическо,или емоционално.
цитирай
5. hloris - Веси,какво да ти кажа,разликата м/у мъжките и женските котки е от небето до земята
16.06.2017 11:53
vesever написа:
Тони, аз като имам много котки, мога да споделя, че са супер спокойни, дори се гушкат с кучетата /показвала съм по-рано при мен, но ти беше извън блога, ще намеря поста да ти пратя линк/.
Ето цитат от твоята статия, който съответства на моята домашна котешка атмосфера:

Когато в живота ни всичко е в ред, котката, която живее с нас, е спокойна, тя спи много, не пренебрегва хигиената си и има добър апетит.

Моите по цял ден се пекат на слънце и вечно са си гладни :)))
И много интересно, почистват се една друга, не само, че всяка почиства себе си, но и другарчетата си...уникални са.
Една от титулярките ми, с твоето име /Тони-Тонсън я наричам, именно тя се гушкаше най-много с кучетата/ прие котето Грейси, което ни донесоха приятели от града, кърмеше я като своя дъщеря, а наскоро Грейси роди първото си потомство и Тони ги ближе, почиства ги, гали ги /тя им се води доведена баба/.
Мога да разказвам до безкрай ;))

Идната седмица ще пусна фотосесия на Грейси с потомството, доведе ги преди 2 дни, три маслинени пухчета, сега чакаме и третата женска, Каспар, да доведе своите бебоци...


Женските котки са домошарки,всеотдайни,и много по-привръзани към дома,отколкото мъжките.Ето,моят Мишо пак се е разгонил,и направо е подивял,меко казано.Тази нощ,като някой върколак мяучи,ви цяла нощ,и не ни остави да спим.Даже по едно време/спим на отворен прозорец/,застана и мяука да влезе вътре..нито яде като хората,нито пък може да си намери място..ту иска вътре,пусна го,след две минути иска пак да е навън...изобщо отстрани погледнато е направо неадекватен...много е смешен.
Напоследък не яде и гранулки,зачислен е на домашно приготвена храна..не зная просто какво да го правя..
С нетърпение ще очаквам поста ти с другите ти малки пухчета,на мама Грейси...
Женските котки са по-нежни,по-любвеобилни,и много по-привързани към къщата,към дома.А пък майчинството ги прави още по-мили,нежни,и любвеобилни.Предишната ми котка,Рижка,беше точно като твоите мами.
Зная какво е.
цитирай
6. hloris - Веси,
16.06.2017 11:58
vesever написа:
Ето поста ми, ако ти е интересно да видиш моите хубостници :)


Прегледах го...пълна идилия,и хармония цари в твоя дом...кученца и котки първи приятели,нещо,което принципно много рядко се среща.И те като своята стопанка..
обичат мира,хармонията,и спокойствието..много много са сладки.
И носят много,много послание към нас,хората,как може да се разбираме помежду си,за което се изисква просто...малко толеранс,и отстъпчивост,и най-вече много,много Любов.
цитирай
7. krumbelosvet - Има нещо тука
16.06.2017 12:38
Не мразя котките, но обичам кучето. Едва ли неговата роля е само "лов и охрана", защото днес са ИЗКЛЮЧИТЕЛНО домашни любимци.
Всъщност, НЕ ОБИЧАМ котката да ми се отърква, може би защото съм чел, че тя така ни маркира като своя собственост.
А баща ми разказваше приказка, как като умрял стопанина и отишъл в ада, кучето носело с кратунка вода да гаси. А котката раздухвала огъня... Може би това ми е повлияло.
цитирай
8. hloris - Няма лошо...всеки с предпочитанията си
16.06.2017 13:03
krumbelosvet написа:
Не мразя котките, но обичам кучето. Едва ли неговата роля е само "лов и охрана", защото днес са ИЗКЛЮЧИТЕЛНО домашни любимци.
Всъщност, НЕ ОБИЧАМ котката да ми се отърква, може би защото съм чел, че тя така ни маркира като своя собственост.
А баща ми разказваше приказка, как като умрял стопанина и отишъл в ада, кучето носело с кратунка вода да гаси. А котката раздухвала огъня... Може би това ми е повлияло.


Разликата м/у котките и кучетата е убийствена просто.
Котките са привързани към дома,те просто го приемат за свой,и щеш не щеш,го делиш с тях.Докато при кучетата не е така.Те се привързват към стопанина си...може би и затова предпочиташ кучето.
Котките принципно много трудно свикват да живеят на чуждо място,защото за тях дома е синоним на защитеност и спокойствие.При кучето не е толкова важно мястото,където се намира,важно е да бъде със своя стопанин.Те много остро реагират именно на неговото отсъствие.
Котките са по-свободолюбиви,и много по-независими от кучето.
За тях важи правилото,което е приложимо и за нас,хората:
"Моят дом е моята крепост."
Може би и по тази причина кучетата не долюбват котките,защото те копнеят именно за вниманието на стопанина си.
Кучето свиква с навиците на стопанина си,докато котките са по-своенравни,и предпочитат да се съобразяват с тях,те налагат своите правила на хората.
Всеки човек,който обича кучета,или котки,по принцип е по-добър и толерантен.
Горките животинки ни учат всеки ден на доброта.
цитирай
9. vesever - Вярно е, Тони, че има голяма разлика ...
16.06.2017 15:51
Вярно е, Тони, че има голяма разлика между мъжките и женските.
Има и нещо друго. Когато се съберат повече мъжкари на една територия, положението е непоносимо, за самите тях, трябва да си излъчат титуляр, не могат да си поделят територията и затова с времето всеки си намира собствена територия...
А женските се гледат заедно, невероятно е, наистина майчинството явно им влияе неимоверно много...и в случая женската солидарност се оказва по-силна от мъжкото "его", така да се каже...
Макар че години наред съм гледала и по 2-3 мъжки и са били добре...да, може би си права, че аз им влияя положително.
По същия начин уча и децата, цялата компания, да бъдат сплотени, защото за всеки има място под слънцето, всеки има своите качества и ценности...
А за кучетата, и те са опасни образи - моята като се разгони, по няколко нощи няма спане - дращи на вратата, вие, понякога посред нощ я извеждам, на повод, да се поизтича и да се успокои ))
Имах оставени пред портата новородени бебенца кученца миналото лято. Именно тези сладурковци от постинга ми. Едното още е при мен - Блеки - пазач на двора ми е, а братчето му Лъки тръгна с една женска, която ги обикаляше известно време, явно търсеше главатар за глутницата...
Интересен е животът в природата, наблюдавам и научавам много полезни неща, през годините съм имала много преживявания с кучета и котета от улицата - идвали са при мен и сме се отглеждали....понякога в тях съм виждала качества, които липсват у някои хора...
Някой път ще разкажа за питомците ми през годините, в отделен постинг, мисля, че за всеки, който обича животните, би било интересно и съпричастно....
цитирай
10. hloris - Веси,
16.06.2017 16:16
аз и друг път съм имала мъжкарче...преди години,един чисто бял мъжкар...той изчезваше с дни,и си идваше с рани целият.
Мишо е различен.Той е по-добър,не може да се бие,и май в него има и някакъв страх от малък.Нали му чупиха крачето,и много,много не смее да се отделя от нас,да напуска пределите на двора.Явно не може да си извоюва своя,собствена територия,и затова е толкова...неадекватен.
Иска да влезе вътре,пускам го,не иска да яде,остава във антрето,и принципно си кротува,спи на едно място,което съм застлала до обувките.Сега няма удържане...иска да е вътре,"обяснява " ми нещо с мяукане,гледайки ме,и пак навън,като че иска да ме води някъде.Много е неспокоен.Днес е ял само кисело мляко..Поне не вие,малко тишина и спокойствие.
Тук,при нас,имаме един комшия,който не обича котки,и който стреля по тях..колко котки е убил просто не зная.Много ми е неспокойно заради него.
Не зная какво става и с болярката...тя при това положение няма изобщо да се мярне насам...изобщо хората около нас не обичат котки,и ми е много,много притеснено в подобни ситуации.
Той е много изнежен,и принципно много добър котарак.
Рижка не даваше на чужда котка да пресече двора...вой и бой беше до небесата,докато не изгони пришълката.Мишо,нищо,че е мъжки,умира за други котки,умира да си има компания.Болярката,докато беше бременна,постоянно беше у нас,нищо,че е комшийска котка.Той даже и преотстъпваше понякога храната си...истински кавалер.Душичка е.
Явно при него територията е проблем.Не може да си извоюва своя собствена.
цитирай
11. sande - Поздрави на всички!
17.06.2017 15:42
http://sande.blog/izkustvo/2012/01/17/prikazki-za-kucheto-omraza.884780
цитирай
12. vesever - Голям сладуран твоят Мишо. Хубаво е ...
18.06.2017 10:12
Голям сладуран твоят Мишо.
Хубаво е да си стои вкъщи, и аз не обичам моите да пантосват, в нашето село хвърлят отрова, още не съм разбрала кой е - разбера ли, няма да им се размине.
Има хора-изроди, уви, това е факт.
А колко му трябва на едно животинче - малко храна, милувка и добра дума.
Преди време така бяха отровили едно от кучетата ми, пристига вкъщи с пяна по устата и олюлявайки се, веднага го грабнах и при ветеринарката в града, тя каза, че нямал шанс, много зле беше, но успя да го спаси!
Хвърляли сланина с отрова на горната улица и той нали беше лакомник....хапнал си милият.

цитирай
13. hloris - sande,приятелю:)
18.06.2017 20:42
sande написа:
http://sande/izkustvo/2012/01/17/prikazki-za-kucheto-omraza.884780


Твоите разкази са удивителни,защото са почерпани от живият,реален живот...вечната,непримирима борба м/у нашите домашни любимци..
Но знаеш ли,че всяко правило си има изключения...
Преди много,много години в къщи си имахме и кученце,една много сладка Джина.
Беше вързана на каишка,имаше си и колибка,и нашата мила Рижка от цялото пространство,дето имаше в двора,все при нея ходеше да си полегне,и двамата страшно се обичаха,какво яко гушкане му удряха..аз все се страхувах,че Джина ще я сдъвче на моменти,но...нищо подобно...изумителни бяха...може би рядък пример за любов м/у куче и котка.
Такава яка игра му удряха двамата...аз самата съм се чудила на какво се дължи тази хармония и това разбирателство.Как беше успяла Рижка да и влезе под кожата на Джина,то просто не зная...А как само Джина "пееше",когато Теди и свиреше на една устна хармоника...вдигаше глава,и почваше много интересно някак си да вие,да издава някакви си странни звуци...падали сме си от смях.
Беше някаква си луда атракция.Жалко,че вече ги няма и двамата.:(
цитирай
14. sande - Поздрави на всички ! - 2
23.06.2017 13:34
http://sande/izkustvo/2016/09/24/spasi-se-v-ada-perli-ot-smetishteto.1478478

***

Това е друга история за любов между куче и коте /котараче/ Нищо не е измислено. И сега са тук до мен.Има и нещо ново. Когато обядвам или вечерям, те и двамата клечат до масата и гледат в мен. Очакват да ги включа в трапезата си. Да им подам нещо. Смятат, че е нормално и триата дасе храним заедно. Изненадата е, че като ям краставица за салатка нарязана просто, посолена и с малко оцет и олио, те ядат това с охота. Чудно. А краставичката я слагам заради ракийката, мезе заракийката. Засега ракийка не сами поискали. Тук може да стане страшно, ако решат да се включат и към ракийката.
цитирай
15. hloris - sande!
23.06.2017 14:36
Разсмя ме с това твое разказче.
И се сетих за едно пинчерче,съседско,което имаше навика да прави щателна проверка на чашите,в които се е пило бира,и да ги доизпива,ако има някакви си остатъчни количества...пинчерче...бирен алкохолик!
За съжаление,и то вече не е живо.

Ами така де,краставички без ракийка накъде..не върви изобщо....имам си и аз едно такова съкровище в къщи.
Мишо не ни оставя на спокойствие...яде ли се нещо,и той пръв на ъгъла в кухнята..вече изцяло почти премина на домашна храна...
А пък предишната ми котка,Рижка,умираше да яде домати,и пъпеши..изяждаше по цял резен пъпеш...Най-странното е,че не ги докосваше в градината,а само,когато ги видеше поставени на масата в кухнята...как ми е нахапвала цял пъпеш,оставен на масата,яла,яла,та чак стигнала до сърцевината му...и благодарение на плодовете и зеленчуците ли,тя живя до 16 години и половина...
удивителна котка беше..и много,много своенравна.
Аз такова чудо на природата никъде още не съм виждала.
А последното коте,което роди,го роди на 13 и половина години.
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: hloris
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2193366
Постинги: 1192
Коментари: 5412
Гласове: 17875
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031