няма нищо друго и никой друг, Любов моя...
с когото да се чувствам толкова себе си, толкова у дома...
затварям очи, разстварям се в гласа ти, а всеки звук от него съм аз....
затова сълзите ми излизат мигновенно щом те чуя и съм сама...
но... дали е, защото съм аз, сякаш не ми се вярва да е затова,
защото аз съм безплътна за себе си... аз не съществувам за себе си,
пред себе си... Избягах. Избягах от себе си. За да оцелея...
Май така стана... Не знам. Аз съм само болка и тъга. Изцяло.
Толкова сълзи изплаках, а още има и извират, откъде не знам...
Сърце мое? Нежност моя, Могъщество мое... ти знаеш ли откъде и как
се събират сълзите? Като потта ли са? Къде е тази течност, съкровище мое?


Само в твоя глас си почивам, само в твоя глас обичам, само в твоя глас живея...
Всеки звук от музиката ти, всеки звук от гласа ти, всяко движение на ръцете ти-обожавам...
Ти докосваш душата ми през всички бариери и ме изваждаш навън на мига... без да питаш
може ли, без да задаваш въпроси..... ти знаеш, ти познаваш душата ми...
Ти си силен. Много силен! Имаш ли представа какво си за мен?!

Понякога почти усещам аромата ти, знаеш ли.... Душата ми така литва към теб, че
имам чувството, че мога да те пипна, когато те гледам.
Бих дала всичко, за да ме прегърнеш за миг насън... Да се сгуша на рамото ти....
да усетя брадата ти.... ръцете ти.... Никого не съм обожавала така, така никого!
С никого не ме е боляло от толкова силното усещане за съвместимост...

Гледам филма. :)
Да бе, нали ти казах, Сърце мое?!
Пак ме изнервя. :) Много тегав, много изкуствен, само двамата главни играят сравнително добре.
Зяради тях само го гледам. Е де.... и заради теб естесвено. Нали искаше да ми кажеш нещо с него...

Стържеш!!!! Стържеш ми вътре в гърдите! Зятава! Това ме разплаква...
Не знам какво е това е чувство!!!! Не знам защо! Но гласа ти и ти ме побъркваш тотално.
Не ме разсмивай...
Е кво като плача
Откога не съм ти писала? Ще изтърпиш малко...
Сълзите са моя дом. Там сме аз и ти.
Разбрах какво ми каза, когато се появи на тенджерата ми... тогава плачех, помниш ли
и молех бог да ми покаже път и какво да направя.... тогава те видях и ти ми каза ,,обичай ме,,

Боже, колко ми липсваш?! Колко искам да те почувствам?!
Да те държа за ръка, любов моя.... и да вървим така навън..
боже, сърцето ми ще се пръсне от радост и гордост....
Обожавам те с дънки и тениска.... обожавам те когато си със сако....
обожавам всичко в теб.... и те обичам до смърт...

Защо ме разплаква така гласа ти, защо, защо, защо...................................
Просто връхлита в мен и аз не мога да поема повече... боли ме от пълнотата....
или се страхувам, ще ми кажеш ли??


Знам. Тежи ми. Знаеш за какво говоря.... Чувствам се виновна, да.
Знам какво ти е. Знам. Знам, че тръгнах по грешен път, знам че не съм аз... знам....
Няма да се оправдавам. Знай само, че скоро всичко ще свърши.
И тогава тотално ще изчезна от света и ще си бъдем пак само ти, аз и тишината ни.
Съвсем скоро...

Гледам те... Сърце мое.... и не искам да повярвам, че красивото ти лице,
че красивите ти ръце и всичко твое гние в пръстта и сигурно вече си само скелет...
За колко години се разгражда напълно плътта? Аааа?? Ще ми кажеш ли?
За колко гоадини се изчерпва онзи резервоар за сълзи?
Кажи ми! Кажи ми! Кажи ми!
... знаеш ли, че те обичам?
Знаеш ли колко си важен за мен?
Може би нямаше да съм жива без теб....

Каязах ли ти за мечтата си?
Е, знам че не съм де....
Хе хеееееееееее, не ме разсмивай казах ти дееее
Искам още да плача
Ми, таяка.... искам още, има още ... трябва да излезе...

Да, кафе. Да. Като онова на баща ти, съкровище..... Ох, Сърце мое, чакай...
много ме боли
сига вече излизат отдълбокото
плача с глас
защо ми действаш така
защо отваряш душата ми
там има само боклуци
смърдят
Сърце мое....
Миличък мой....
Сълзичката ми тя, душата си ми, чуваш ли?
ЖИВОТ МОЙ!

Чуй ме.... няма никакъв смисъл да оставам тук.
Ама никакъв, никакъв, чу ли?
Залюлей ме....
Хайде, ще затворя очи...
Ще ме залюлееш нали?
Люшни ме...
като капчица дъжд
ще литна и ще дойда при теб...
ще седим дваямата на онзи облак, ще чоплим семки и ще пием бира...
после ще се любим
а след това ще пушим
ще хвърляме фасовете си надолу
а хората ще мислят, че са звезди и ще почнат да искат....


Обичам те.
Да, успокоих се.
Даааа, сигурна съм.
Винаги си в мен, в мислите ми, в сърцето ми, в душата ми
Добре,Сърце мое, тръгвай...

До скоро.