Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.04.2016 08:03 - Черкезите, едно от най-големите нещастия, което убива нашия народ, в публицистиката на Христо Ботев
Автор: 1997 Категория: История   
Прочетен: 10983 Коментари: 0 Гласове:
1


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Да няма мърдане от коловоза на робството. Черкезите, едно от най-големите нещастия, което убива нашия народ, в публицистиката на Христо Ботев
Дума 9. Април 2016 , брой: 82   288   0
Кирил Андровски
Във в. "Знаме", г. І, брой 21 от 6 юли 1875 г., Христо Ботев пише:
"Едно от най-големите нещастия, които тегли нашият народ и което го убива и икономически, и политически, са черкезите, които в последните няколко години са наводнили почти всички краища на нашето отечество. Тези кръвопийци, тези пладнешки разбойници могат да ти запалят къщата, да ти отнемат добитъка, да те ограбят посред пътя, да те убият. Де, в кой ъгъл на земното кълбо стават подобни несправедливости и насилия?" - пита авторът на тази статия.
И си отговаря:
"Но иди и се оплаквай, иди и викай, доколкото ти държи силата на белия дроб - азиатската презрителна усмивка на тиранинът, неговата ленност и хладнокръвие и неговата жажда за чуждият пот ще и да ти отговорят: "Мълчи! Тия са наши братя, ние именно за това сме ги довели..." Да няма мърдане от коловоза на робското подчинение! А що се отнася за реформите на турското правителство - те са прах в очите на Европа."
 В тази своя статия "Черкезите в Турция" Христо Ботев публикува и доста данни за извършени престъпления и грабежи от тях в много наши градове и села. Но откъде той черпи сведения, като знаем, че от 1867 г. не е посещавал българските земи?
Още като сътрудник в редакцията на Каравеловите вестници между двамата има едно негласно споразумение: Ботев да отговаря за онова, което се случва в поробеното ни отечество, а издателят - за т.нар. външни новини, за Сръбско и за Цариград. Но по някой път необходимостта налага тези правила да не се спазват. Най-често за написване на свои информации и дописки Христо Ботев използва съобщения и факти от вестниците, които по това време издават други възрожденци. А също така и разкази на българи, които идват в Румънско от вътрешността на страната.
 Как се появяват черкезите по нашите земи?
Те идват от Казказките планини, от територията на изток от Черно море. Там живеят от векове, но след Кримската война (1853-1856 г.) Русия завзема земите им, покорени преди век от турците. И правителството се разпорежда за няколко години те да се изселят в Турската империя. Така за по-малко от осем години хиляди черкези-бежанци напускат своите родни места. Една голяма част от тях са насочени към Северна България и Нишко. Турското правителство разпорежда да им се предоставят плодородни земи, а населението да им оказва помощ при изграждането на махали и селища. Те са разположени почти шахматно в Дунавската равнина, за да имат не само връзка помежду си, но да служат и като щит на империята против "душманите" - въоръжени чети и бунтове на гяурите.
Свикнали на волен живот и грабежи, черкезите, тези "горди орли" на Кавказ, трудно се приспособяват към мирен труд. И вместо да се занимават със земеделие, да орат и сеят, те се отдават на разбойничества и кражби.
"Преди дохождането на тие гости секи помни, че ходеше свободно дене и ноще... А с идването им и дене, и ноще никой не смее да отиде по-далече от дома си. Щом слънцето наближи да залязва, орачите бързо впрягат воловете си и всеки бърза да се прибере при семейството си. И със страх и ужас очаква да се разсъмне..."
 В цитираната статия във в. "Знаме" Христо Ботев, както вече отбелязахме, описва и различни злодейства на тези азиатски разбойници. Така например в моето родно село Борован те на няколко пъти правят опит да отнемат на дядо Петко от стадото няколко хубави овце, но той все успява да ги прогони с двата си "иглени пищова". Един ден те го срещат в центъра на селото и... започват да го уговарят да продаде от стоката си няколко животни. Но това било уловка! И на самия ден Връбница го убиват!
А лично на мен дядо ми Андрейчо разказва един друг случай - как убиват чичо му Горан в махалата Барата, където е фамилната им кошара. Това става няколко години преди Освобождението. И действително, когато там започва изграждането на микроязовир, откриват костите му.
Друго злодейство е извършено в с. Алтимир. Намира се на 12 км северно от Борован. Там черкезите издебват девойка на полето, където копае царевица със семейството си. Искат да я откраднат и да я омъжат за един от черкезите, който я харесва, но тя с мотиката си го отблъсква.
"Тие - описва случката Ботев - побеснели, изважда кой нож, кой пищов и разпръскват изплашените селяни. После я изнасилват и отрязват косата й..."
 Наистина и този случай е достоверен! При проучването му установих, че девойката се казва Паланка, а баща й Миньо е заможен, търгува с животни и има стотина декара земя. Тя не понася гаврата и не след дълго умира. 
Турските власти не потърсват отговорност за това злодеяние от черкезите и тогава брат й решава да отмъсти за поруганата чест. Със свои другари Йото Фандъшки праща в отвъдното двама от виновниците и заминава за Русе, после през Дунав - в Румъния, а след няколко месеца идва в Оряхово, на разположение на революционния комитет. Някои автори посочват, че е четник в Ботевата чета, взема активно участие в Освободителната война като опълченец и загива в боевете край Стара Загора.
 Черкезите обират търговци по пътищата, нападат нощем села и няма семейства, които да не патят от тях. В Букьовци (Мизия), недалеч от Оряхово, бастисват пет къщи и една воденица, а в близкото село Липница обират четири къщи. Като по ирония на съдбата една година по-късно покрай тези селища преминава четата на Христо Ботев и лице в лице той се сблъсква с тези жестоки разбойници.
Подобни издевателства в. "Знаме" описва и в селища, разположени край Враца - Кремените, Пещене, Рашково... За описаните в дописките случаи Ботев се отказва да прави коментар, а само заключава, че и слепият ще види как "черкезите в Турция не са нищо друго, освен агенти на турската изпълнителна власт".
 А ето как Христо Ботев използва една информация от бр. 10 на в. "Източно време" (използва и други от в. "Ден" и "Напредък" - б.а.) - за двама черкези, които са затворени в Свищов за разбойничество, а после "избягали". Всъщност те не избягали от зандана, а били пуснати на свобода от управителя на околията.
 Историята е описана с коментар във в. "Знаме", бр. 14 от 2 май 1875 г. След освобождаването им те отново се отдават на грабежи из селата, а подобни случки се случват всеки ден и час. А защо от турските затвори не избяга някой комита, пита се авторът? Тежко и горко на такъв затворник! Ще бъде подлаган на нечовешки мъки, ще бъде бит, оскърбяван, отровен...
Но злодействата, кражбите и убиванията са "капчици кръв, с които се пълни чашата на народното търпение. И единственото спасение е меч и огън. Това ще сторят най-верните, най-добрите и най-полезни приятели и защитници на народа.
Ботев не може да не откликне с перото си и на черкезките зверства в едно ломско селце - Дервишево. Там те не само ограбват две семейства, но посред нощ наклаждат огън в дворовете им и с нажежени железа измъчват хората. На сутринта на земята лежат "седем души жертви окървавени и почернели, а един полумъртъв, без очи, без крака и ръце". Никой ненаказан - "черкезите се разхождат като бейове!" А "Ден" ни съветува да се оплакваме при подобни случаи на централното правителство."
Друга една дописка с псевдоним "Един българин" в. "Знаме", г. І, бр.24 от 1875 г., отпечатва от свой сътрудник в Турну Мъгуреле. Условно тя може да бъде наречена "Турците могат да участват в революция наред с българите". Неведнъж Христо Ботев в своя вестник се обявява и в защита на хора, ограбвани чрез сила и взлом и чрез непосилни данъци и глоби, които не са българи, а представители на други народности - евреи, турци, помаци, татари... С една дума, всички неоправдани сиромаси. Дори припомня, а конкретно и с тази дописка, че в Европа има създадено сдружение, наречено "Интернационал", което има за цел "да съедини сичките онеправдани работници в разумно и съзнателно цяло, за да могат с общи сили да се отърват от своите изедници и мъчители - царе и капиталисти - и да добият неотменните си права". Да живеят свободно и да се радват на своя труд!
В тази дописка авторът, чрез разговор с Мехмед, описва неговите тегоби - и за християни, и за мюсюлмани няма правдини и защита, а за черкезите - никаква строгост! Отидеш в техните селища, всичко си имат - пашови чифлици. А от где са взели всичко това, пита се Мехмед и си отговаря - от назе. Ние, турците и българите, работим като волове и пак си немаме нищо, къщите ни останаха без покриви и огради от тия пусти данъци и налози. И още "много други неща ми разказа клетият сиромах Мехмед" - отбелязва дописникът. Изходът - време е за бунт, дошло е най-благоприятното време. Не стане ли това, срам и позор пред "сичките други народи!"
 Вестник "Знаме", както и някои други вестници, описват най-различни зверства, извършвани от черкезите. Отначало турското правителство се страхува да им даде оръжие, но впоследствие за разправа с бунтове и хайдушки чети се взема решение да им бъде предоставено. И не се излъгват, те стават по-добри защитници на султанската власт и от самите турци.
Придобили самоувереност, те не се спират пред нищо. Така например посред нощ черкези нападат една чорбаджийска къща в с. Соколаре до Бяла Слатина, но при отбраната й стопанинът убива един от черкезите. Властите не му прощават, затварят го.
Черкези не пощадяват и белослатинския първенец дядо Съйно Илиев, преселник от с. Кунино - заграбват му 500 животни.
 А особено показателен е случаят как турската управа покровителства черкезите, случай, за който Христо Ботев разказва в очерка си "Примери от турското правосъдие". В него той описва злодеянията на черкезите в с. Осен край Враца. За да предпази от преследване своя информатор, авторът (Ботев, б.а.) и да придаде по-голяма достоверност на написаното, представя нещата така, сякаш е посетил "родното си село Осен". И там "попа от нашето село" му разказва цялата история с кражбата на крави, плячкосани от черкезите. И как са укрити в един яз кожите им, а в тях увити зърнени храни, медни съдове.
Крадците са уловени и проводени във Враца, но вместо да бъдат съдени, са освободени, а селяните са задължени да заплатят глоби за източване на яза и други разходи.
Тази бележка за "родното си село Осен" по-късно ще развинти фантазията на разни "ботеведи", журналисти и историци и писанията им ще наводнят печата с новината, че Христо Ботев е роден в това село, че дори и паметник ще му вдигат там, и тържества ще провежда Криводолската община.
А още Захари Стоянов в своята биография преди 120 години отбелязва, че Христо Ботев е роден в Калофер, Пловдивски окръг, "от родители чисто българи и православни".
Но да се върнем на случката в Осен, чрез която Ботев си поставя целта да покаже на народа кое е голямото зло. Неговият герой попа ли? И споделя:
"Поповете вместо да го учат на пост и молитва, да го научат как да се избави от тези псета (черкезите, б.а.) и техните братя каймакани - паши, мюдюри и аги"...
 Не само по време на Априлското въстание черкезите жестоко се саморазправят с въстаналия народ, но и по време на Освободителната война проявяват "своите способности" като защитници на турската власт. Те съпровождат като охрана турски обози и бягащи семейства на паши и бейове, колят, изнасилват, убиват, плячкосват и отправят към Анадола стада с хиляди животни - овце, кози, крави, коне. Затова след войната черкези не остават по нашите земи, остават злодеянията, зверствата им и някои наименования - Черкезки ниви, Черкезки дол, Черкезки трапове, Черкезки гробища...

 




Гласувай:
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: 1997
Категория: Политика
Прочетен: 3033491
Постинги: 3517
Коментари: 2405
Гласове: 1311
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031