А когато сме заедно и сме спокойни, сме толкова щастливи. Разбираме се идеално, имаме ли един Наш си свят на мечти и желания, които се надяваме да сбъднем един ден. Веднъж се спряхме на един щанд за плодове и зеленчуци да си купя ябълка и продавачката ми каза: „Всеки ден ви виждам да минавате оттук и да сте така щастливи и усмихнати.” Къде е сега тази усмивка? Къде е щастието? Провалих всичко само за няколко часа, защото не можах да се контролирам! Не мога сама да си простя, а какво остава за другия човек?....Имам нужда от помощ- морална и медицинска, но не мога да се справя сама. Нуждая се от този Човек, защото той е Човекът до мен и трябва да ме подкрепи, макар че много го нараних. Как може да съм такава идиотка?- Да Го обичам толкова много и да искам да му дам цялото щастие на Земята, а в същото време да го наранявам така и да правя глупости? Ще се променя! Ще стана по-добра и ще се справя с проблема си, ще му докажа колко силно Го обичам, но просто искам той да е до мен и да ме подкрепи....

Прибирам се посред нощите сама в една празна стая, на непознато място, лягам си и започвам да плача. Той не е до мен и ми е ужасно трудно, ужасно самотно и празно и гадно. Не мога да заспя, а ако случайно задрямам се будя стресната и отново сама. Нищо не може да ме зрадва. Само чакам да чуя познатата мелодия на телефона, с която Той ми звъни, едвам се сдържам да не му звънна и да му кажа простичко: „Обичам те!”...

Искам да получа един наистина последен шанс да поправя грешката си, но не знам дали ще ми даде тази възможност. Наказа ме с безразличие и лошо отношение- дори на рождения ми ден не пожела да сме заедно. Всичко ще понеса и ще изтърпя, само да знам, че ще ми прости и отново ще бъдем заедно.

Наистина ми е много трудно и толкова гадно. Знам, че трябва да бъда силна и да изкупя вината си, но не знам колко сили ще имам за това. Имам нужда само от един човек и това е Той. Господи, никога не съм обичала някого така силно и искрено!