Преди време ми попадан една притча, която свързах с това, с което ежедневно се сблъсквам в живота и общуването с хората. Всички , постоянно се оплакват от трудният си непоносим живот , но много малко от тях предприемат нещо. В комунистическо време думата "предприемач" беше мръсна дума и тези хора бяха преследвани, защото ставаха по богати и по независими, това беше против идеологията на режима, който не допускаше свобода на личността. Сега сме свободни да бъдем предприемачи и тези, които предприеха действие , ако не забогатяха поне живеят добре. Но е много по лесно да не правим нищо и само да се оплакваме. В много случаи съдбата , колкото и жестока да е, в определени моменти, моменти ни дава жизнен опит, който в дадена ситуация е незаменима сила, която ни помага да надделеем  трудностите в живота ни. Нека се учим да приемаме знаците на съдбата и да помъдряваме, не с постоянно оплакване, а с използване на уроците, които получаваме за да постигнем успех.


ПРЕВРАТНОСТИТЕ НА СЪДБАТА
   

Едно време, в един град на далечния Запад живяло момиче на име Фатима. Тя била дъщеря на процъфтяващ предач. Веднъж баща й казал: "Дете мое, приготви се за път. Тръгваме на пътешествие. Имам работа на островите в Средиземно море. Може би там ще срещнеш красив юноша с добро бъдеще, който ще те обикне и ще се ожените".  

И така, отправили се те на пътешествие от остров към остров. Бащата се занимавал с търговските си дела, а Фатима прекарвала времето си в мечти за бъдещия мъж. Веднъж, когато плавали към Китай, ги застигнала ужасна буря и корабът тръгнал към дъното. Фатима, загубила съзнание, била изхвърлена на брега от вълните, недалеко от Александрия. Баща й и всички, които били на кораба, загинали и тя останала сама без всякаква подкрепа.

Сцената на корабокрушението и дългото пребиваване в открито море й повлияли така, че запазила само откъслечни спомени за предишния си живот.

Дошла на себе си, станала и тръгнала по брега. Скоро се натъкнала на семейството на един тъкач. Хората били бедни, но изпълнени със състрадание към нея я приютили в скромното си жилище и я обучили на своя занаят.

Започнал нейният втори живот. Година-две тя живяла с тях напълно щастливо и била доволна от съдбата си. Но веднъж, когато излязла на брега, я грабнали търговци на роби, завели я на кораб и я отвели заедно с другите неволници.

Горчивите жалби и оплаквания на Фатима не събудили у тези хора и капка жалост: закарали я в Истамбул, за да я продадат като робиня.

На пазара за роби имало няколко купувачи. Единият от тях си търсел роб, който да може да работи в неговия цех за производство на корабни мачти. Нещастният вид на Фатима привлякъл вниманието му и, искайки да облекчи участта й, той купил момичето, тъй като смятал, че при него ще й бъде по-добре, отколкото при друг стопанин.

Завел Фатима в къщи и смятал тя да служи на жена му. Но в къщи го очаквало печално известие: корабът с неговата стока, в която вложил целия си капитал, бил завладян от пирати. Сега не можел да си позволи да държи работници и се наложило той заедно с жена си и Фатима да се заемат с производството на мачти.

Фатима, благодарна на стопанина си за неговата доброта, работила така прилежно, че скоро той й подарил свободата и тя станала негово доверено лице и помощник. И така, за нея започнал трети живот и тя се почувствала напълно щастлива. Веднъж стопанинът й казал: "Фатима, искам да отидеш като мой агент на остров Ява с товар от мачти и да ги продадеш там изгодно".

И така, тръгнала Фатима на плаване, но при бреговете на Китай мощен тайфун връхлетял върху кораба и го потопил. По чудо девойката отново се спасила и се съвзела на непозната земя. Дошла на себе си и започнала да плаче горчиво за своята нещастна съдба. Щом като животът й започнел да се приближава към благополучието, безжалостната съдба разрушавала всичките й надежди. "Защо се случва така, възкликнала тя, с каквото и да се захвана, винаги ме очаква неминуем неуспех. Защо ме спохождат толкова нещастия?" Но никой не й отговорил и ... станала и тръгнала където й видят очите.

Макар че никой в Китай никога не бил чувал нищо за Фатима и не знаел за нейните изпитания, на всички била известна древна легенда за това, че някаква чужденка ще дойде някога в страната им и ще направи шатра за техния император. Тъй като никой в Китай не умеел да прави шатри, всички с жив интерес очаквали изпълнението на това предсказание.

За да не пропусне тази жена когато тя пристигне, всеки китайски император по тридесет пъти в годината изпращал по всички градове и села пратеници, които били длъжни да доведат в столицата всички чужденки.

Когато Фатима стигнала до най-близкия крайморски град, там точно в този момент разгласявали императорския указ за чужденките и хората, като я забелязали, разбрали, че е отдалече и я завели при посланиците на императора.

Завели Фатима в двора и я въвели в тронната зала. Синът на Небето я попитал: "Девойко, ще успееш ли да ни направиш шатра?"

- Мисля, че ще успея - отговорила Фатима.

И така, дали й помещение и тя веднага се хванала за работа. Най-много й трябвало въже. Но никой дори не знаел какво е това. Тогава Фатима, спомняйки си своя първи занаят, събрала лен и оплела въже. После поискала да й донесат здрав плат, но в целия Китай не се намерил такъв плат, какъвто й трябвал на нея. Спомняйки си на какво се е учила при александрийските тъкачи, тя изтъкала здраво платно. И накрая, за да завърши работата, й трябвали пръти, но не се намерили в цялото царство. Сега й потрябвало умението да прави мачти, получено в Истамбул. Тя ловко измайсторила надеждни пръти.

Като приключила, тя започнала да си спомня как изглеждат всевъзможните шатри, които е виждала по време на скитанията си по света, и накрая, сглобила шатрата.

Когато показали това чудо на императора, той бил така възхитен, че обещал на Фатима да изпълни всяко нейно желание. Тя пожелала да остане в Китай, където скоро се омъжила за прекрасен принц, с който живели дълъг и щастлив живот и оставили след себе си многочислено потомство.

По този начин Фатима разбрала, че това, което й се е струвало на времето тежко изпитание, неочаквано се е обърнало в необходим опит, който й е помогнал да достигне щастието.

 

 

 

яаа.. Каква хубава и поучителна притча! Благодаря на съдбата :)

Колко ли профила имаш?
За последен път те допускам до коментари, защото
след всеки коментар се изтриваш, а статистиката
показва,че следиш само моя блог, което не само,че
не ме ласкае, но ме и притеснява.

вървим по очертания ни път... и всичко, което е писано да се случи
ще се случи... както казват, когато една врата се затвори
пред нас, Бог ни отваря друга... към по-добро...

"Господ ти затваря врата днес,за да ти отвори порти утре"
"Неведоми са пътищата Господни".
От нас се изисква единствено да следваме Пътя,който ни е предначертан.

Благодаря за всичко, в което ме обвинихте.. Все неща, които дори не са ми идвали на ум.. Каkто и да е.. В замяна на вашата притча и останалото, ще ви разкажа и аз една. Веднъж, светител Макарий Велики бил ограбен.. Някой си човек натоварил нескопосано малкото му неща, които той притежавал. Светият се затичал да му помогне, да ги подреди по- добре, за да не ги изгуби по пътя си. И си казвал :''Какво ли сме донесли на този клет свят, че да не си позволим да го изгубим!'' И така спечелил особено ценно Благо, за сметка на всяка преходност тук.. Може да го счетете за недопустим коментар, разбира се.. Всичко добро.

Аз НИКОГА И НИКОГО НЕ ОБВИНЯВАМ !!!!
Всеки има право на своя избор.
Твоето криене и "анонимност" просто не
отговаря на моите представи за откритост
и откровеност ! А когато не съм съгласен с
нещо аз НИКОГА не осъждам НИКОГО ! Аз
просто се дистанцирам , така както е написано
в Посланията на Апостолите.......
В мен няма лоши чувства към никого. Това
ми дава мир. Отдавна не трупам богатства
на земята...... Аз съм готов за небитието......
и нямам на какво да натоварвам земните си
"богатства" . Гробът е е само 2 на 1 на 2 м.....

И още нещо. Уважавам изборът на поведение и собствено мнение на всеки.
Земята е достатъчно голяма и за всеки има място. Моят избор е да не се
въвличам в безсмислени спорове, клюки и други от този род и да се отдалечавам
от всеки, който го прави.