2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. hadjito
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
Прочетен: 1323 Коментари: 6 Гласове:
Последна промяна: 02.10.2013 15:43
Не до матова позиция, а просто така... За интерес.
Просто шах - когато споря с мен самата.
Или ходове, премислени от мозъка срешу най-върлия противник- себе си. И при победа, вкарани в играта, наречена с пълноводното име живот. Научена игра и изучавана, ограничила времето си в същото това понятие, именовано отново пак - живот.
Ще играя шах със себе си, всеки път, когато се боря с двете крайности в себе си - добрата и лошата и не до победа, а до равенство. В което е силата и хармонията, удоволствието на добрият играч е в постоянният интерес и понякога победа. С взето окончателно решение след внимателно, но бързо премисляне.
Шах, в който обръщаш душата си, бидейки плоска дъска със стъпките на разума и мислиш ходовете, преди да си ги /из/играл, рисувайки в главата си и едната , и другата страна. Доброто/Лошото в последствията на онези душевни помисли, смислово отразени от съзнанието, даващи импулси за действия. Внимателно.
Тихо - така, както слънцето изгрява, ще премествам фигурите в черно- бяло от едната и от другата страна и все да е печелившо, защото навсякъде, във всичко може да има поука. Или малка победа, гордо извоювана. В най-трудната игра - със себе си. И слушане не само на добрата страна, а и на онази тъмната, скритата, най-тайната и необяснима по последствия в редките моменти безумие, когато сме я послушали. Но толкова сладко тайнство, озарено от блясъка на невинното бяло в тази или друга фигура от шаха. Разходени с финес по масата или тихо приплъзнати в тези оттенъци.
Ще играя и ще съм невинна, усмихната мило, но чиста в себе си като онова бяло на моя страна, или ще се превъплатявам в тихото черно нападение на противника, станал съюзник, при обръщане на дъската. Не е ли това благоприятно изменчива и гъвкава игра - една от най- мъдрите, стимулиращи мисълта ти в поражение и победа или двете едновременно, но и двете със стил.
Противник и съюзник - мога ли да съм и двете в себе си едновременно? И не сме ли всички такова единство от противоположности, експериментиращо с околните уж, а всъщност със себе си. В различни ходове.
Пешка, офицер и кон - да пазят царя. Ранимият, крехкият, до силното женско начало - царицата. Ще играя шах, но смело - с героинята напред, а цяра ще бъде душата ми. Онази, крехката.
И в тази крехкост ще премислям ходове, с елегантно изпълнение по дъската на живота и неговите - черно-бели геометрии.
Ще играя шах със себе си.
И понякога ще губя нарочно- може би за интерес или да пробвам нов ход на измъкване, защита или нападение пред падение. Може би.
Ще играя шах! - С премисляне!
Просто шах със себе си.
прочетено в нета
Поздрави! Ще ти играя с лявата ръка шах. Среща в Панагюрище на неутрален терен... ОК?
Но пък след това сблъскват се силно те.
Цял живот ли с тебе ще се търсим,
Цял живот ли ще се гоним,
за да сбъднем онова, което е любов - съдба?