... седя си на градинската кашпа и си кадя последната цигарка,
едно бездомно котенце заспа – и сетне стана много тихо в парка,
като че ли светът се притаи във резеда – и в пролетни пастели,
да бях художник, с маслени бои да го рисувам в идните недели,
а аз – ненужен никому сархош, на припека поседнал да почине,

понеже нямах вече пукнат грош, се притаих във залеза карминен,
дълбока нощ пред мен се очерта, светът край мен си легна да поспинка,
и в бездни от Вселенска самота си полетях – космическа прашинка,
а полетът дори не е успех! – мигът щастлив е прелестна измама...
Добре поне, че котенцето взех! – да си летим из Космосите двама.

20 май 2019 г.
гр. София, 14, 15 ч.