Постинг
21.07.2019 11:15 -
КОГА Е БИЛО НАЙ-МНОГОЛЮДНО ПО ПЛОВДИВСКИТЕ УЛИЦИ И ПЛОЩАДИ?
Кога на пловдивските улици и площади е било най-многолюдно?
Когато времето е хубаво. Когато има празник
Това е ясно.
Но хората излизат и когато протестират
Когато посрещат известна личност....или просто да гледат сеир
Когато се надяват на промяна
Да се върнем назад в годините. Заедно със зрителите на ПОТВ се опитахме да съберем спомени и документи за "многолюдни" събития.
Започнахме с предположения.
В Пловдив многократно са идвали римски императори – със сигурност цялото население е излизало да ги види и аплодира. Някои от тях оставили следа в историята на Римската империя. Е, ние не ги припознаваме за наши предци, за нас историята започва с кан Крум, примерно. Само че той едва ли бил посрещнат като император.
С налагането на османската власт животът в града не свършва. Населението си има своите празници – и християнски, и мюсюлмански, и еврейски. Имало е музика, курбани, даже люлки.
Златю Бояджиев се е замислял как ли са изглеждали онези празници. И ни е оставал интересни картини.
Има популярна картина как жителите на града посрещат освободителя генерал Гурко. Снимки от този ден няма запазени – макар фотографи да съпровождат руските войски.
Има обаче фотодокументи от посрещането на българския княз, на княгинята, по-късно на българския цар. Улиците са пълни.
Да не пропуснем първото пловдивско изложение – тук се стича не само Пловдив, идва цяла България. Хората се радват на зараждащото се промишлено производство, на новата градина, на езерото.
Идва времето на работническите протести , някои от тях са окървавени.
Войнишките клетви и изпращането на войници на фронта – 1912 -1918, също изпълва пловдивските улици. Има запазени снимки.
Има и фотография с нещо много странно – хиляди мъже и жени минават по Главната с транспарант "Долу алкохола!". За добро или за лошо организациите на въздържателите изчезват през годините.
Огромно множество се събира да посрещне Иван Вазов през 1921. Множеството носи на ръце народния поет по улицата, която ще получи неговото име. За съжаление, не открихме снимка от това знаменателно събитие.
За щастие
е документирано едно друго събитие, което доказва уважението на пловдивчани към други хора на духа и просветата – Хрост Г. Данов и проф.Иван Шишманов
Улиците се изпълват спонтанно на Димитровден 1928 –а. Пловдивчани приветстват Димитър Кудоглу. Без организация, без партийни знамена. Благодетелят подарява на града Дома на благотворителността, останал в историята като Дома Кудоглу. По-късно разрушен от "признателните" поколения.
През 1942 Посрещаме германските войски
След две години – съветските – пак с хляб и сол.
Хиляди пловдивчани се събират да чуят опозициония лидер Никола Петков, който идва в града да търси подкрепа.
Скоро е убит и забравен.
Внушителен е и траурният митинг в памет на Георги Димитров.
Задължителни манифестации започват да изпълват улиците поне четири пъти годишно. От време навреме се сменят портретите, но любовта към БКП и към КПСС е неизменна.
Първата работническа стачка от времето на социализма е в Пловдив, през 1953 година. Има запазена една снимка - правена е малко преди да отекнат изстрелите на милицията. Сега събираме пари за паметна плоча, ознаменуваща това събитие, което някои хора не искат да бъде запомнено.
Рядко централният площад е бил така пълен, когато идва първият космонавт Гагарин. Учениците не учат, повечето пловдивчани не работят. Един човек загива в блъсканицата
Хиляди посрещат именити гости на града – президенти, маршали, даже един шахиншах. Идват от близо и далеч, някой път пловдивчани излизат спонтанно, друг път – организирано. Раздават им се знаменца.
Десетки хиляди, дошли от близо и далеч, изпълват Пловдив по време на панаир. Градът се задъхва от толкова гости.
Вечер Главната улица също се задъхва – стъргалото, чарка или алая са любимо място за разходка, за срещи, за закачки..
Футболните победи са голямо събитие през 60-те години.
Спартак става шампион, Ботев също. Хиляди посрещат шампионите.
Най-големият митинг – поне така е прокламиран – е през 1973 година. 200 000 пловдивчани – организирано, разбира се, благодарят на първия партиен и държавен ръководител Тодор Живков, подписал едно постановление за "Ускорено развитие" на града.
Събитието е подготвяно отпреди – разширен е площадът, за да може да събере толкова хора.
През 1989 година същите пловдивчани ще искат затвор за Тодор Живков.
На площадите и улиците излизат тези, които искат демокрация и справедливост. Искат премахването на чл.1 от Конституцията, който е в основата на тоталитарната система.
Много скоро обаче други искания, които понамирисват на фашизъм, изкарват пловдивчани на улицата. Сега лозунгите са "България над всичко" и "Турците – в Турция"...
Незабравимо остава посрещането на Царя през лятото на 96-а. Негово величество се връща след многогодишно изгнание и дава надежда, че нещо може да се промени за добро. Може би 40 000 пловдивчани го приветстват.
Симеон си тръгва, но много скоро пловдивчани отново излизат на улиците. И злизат почти всеки ден в края на 1996-а и началото на 97-а. Правителството на Жан Виденов в крайна сметка си отива и уж се възцарява мир. За известно време.
Площадът се изпълва отново през 2004.Локомотив е шампион. Екзалтирани пловдивчани приветстват не Кудоглу, не Царя, а един "благодетел", когото по-късно някой застрелва.
След СДС и Царя надеждата е в ГЕРБ . Един от първите митинги в подкрепа на партията на Бойко Борисов събира десетки хиляди.
В много от следващите митинги и шествия думата "ДЕМОКРАЦИЯ" изчезва – хората искат сега ред, затвор, смърт, национализация. Врагове не са вече "червените", колкото циганите и "монополистите".
Десетки хиляди излизат на откриването на Пловдив европейска столица през януари 2019. Един празник, който обаче не можа да обедини града, а стана причина за спорове около цената на събитието и неговото съдържание.
Далеч по-безспорно, а и по-евтино, бе посрещането на носителите на Купата за България – Локомотив –Пловдив...
Та това е засега. Дано занапред да излизаме на улиците и площадите само по добри поводи...
Виж https://www.youtube.com/watch?v=MXYWQupVFaw
Тази публикация е част от проекта ТВ фестивал "Непознатият Пловдив" – втори сезон, който се реализира с подкрепата на Община Пловдив и е част от Културния календар на града.
Когато времето е хубаво. Когато има празник
Това е ясно.
Но хората излизат и когато протестират
Когато посрещат известна личност....или просто да гледат сеир
Когато се надяват на промяна
Да се върнем назад в годините. Заедно със зрителите на ПОТВ се опитахме да съберем спомени и документи за "многолюдни" събития.
Започнахме с предположения.
В Пловдив многократно са идвали римски императори – със сигурност цялото население е излизало да ги види и аплодира. Някои от тях оставили следа в историята на Римската империя. Е, ние не ги припознаваме за наши предци, за нас историята започва с кан Крум, примерно. Само че той едва ли бил посрещнат като император.
С налагането на османската власт животът в града не свършва. Населението си има своите празници – и християнски, и мюсюлмански, и еврейски. Имало е музика, курбани, даже люлки.
Златю Бояджиев се е замислял как ли са изглеждали онези празници. И ни е оставал интересни картини.
Има популярна картина как жителите на града посрещат освободителя генерал Гурко. Снимки от този ден няма запазени – макар фотографи да съпровождат руските войски.
Има обаче фотодокументи от посрещането на българския княз, на княгинята, по-късно на българския цар. Улиците са пълни.
Да не пропуснем първото пловдивско изложение – тук се стича не само Пловдив, идва цяла България. Хората се радват на зараждащото се промишлено производство, на новата градина, на езерото.
Идва времето на работническите протести , някои от тях са окървавени.
Войнишките клетви и изпращането на войници на фронта – 1912 -1918, също изпълва пловдивските улици. Има запазени снимки.
Има и фотография с нещо много странно – хиляди мъже и жени минават по Главната с транспарант "Долу алкохола!". За добро или за лошо организациите на въздържателите изчезват през годините.
Огромно множество се събира да посрещне Иван Вазов през 1921. Множеството носи на ръце народния поет по улицата, която ще получи неговото име. За съжаление, не открихме снимка от това знаменателно събитие.
За щастие
 |
©
|
Улиците се изпълват спонтанно на Димитровден 1928 –а. Пловдивчани приветстват Димитър Кудоглу. Без организация, без партийни знамена. Благодетелят подарява на града Дома на благотворителността, останал в историята като Дома Кудоглу. По-късно разрушен от "признателните" поколения.
През 1942 Посрещаме германските войски
След две години – съветските – пак с хляб и сол.
Хиляди пловдивчани се събират да чуят опозициония лидер Никола Петков, който идва в града да търси подкрепа.
Скоро е убит и забравен.
Внушителен е и траурният митинг в памет на Георги Димитров.
Задължителни манифестации започват да изпълват улиците поне четири пъти годишно. От време навреме се сменят портретите, но любовта към БКП и към КПСС е неизменна.
Първата работническа стачка от времето на социализма е в Пловдив, през 1953 година. Има запазена една снимка - правена е малко преди да отекнат изстрелите на милицията. Сега събираме пари за паметна плоча, ознаменуваща това събитие, което някои хора не искат да бъде запомнено.
Рядко централният площад е бил така пълен, когато идва първият космонавт Гагарин. Учениците не учат, повечето пловдивчани не работят. Един човек загива в блъсканицата
Хиляди посрещат именити гости на града – президенти, маршали, даже един шахиншах. Идват от близо и далеч, някой път пловдивчани излизат спонтанно, друг път – организирано. Раздават им се знаменца.
Десетки хиляди, дошли от близо и далеч, изпълват Пловдив по време на панаир. Градът се задъхва от толкова гости.
Вечер Главната улица също се задъхва – стъргалото, чарка или алая са любимо място за разходка, за срещи, за закачки..
Футболните победи са голямо събитие през 60-те години.
Спартак става шампион, Ботев също. Хиляди посрещат шампионите.
Най-големият митинг – поне така е прокламиран – е през 1973 година. 200 000 пловдивчани – организирано, разбира се, благодарят на първия партиен и държавен ръководител Тодор Живков, подписал едно постановление за "Ускорено развитие" на града.
Събитието е подготвяно отпреди – разширен е площадът, за да може да събере толкова хора.
©
|
|
На площадите и улиците излизат тези, които искат демокрация и справедливост. Искат премахването на чл.1 от Конституцията, който е в основата на тоталитарната система.
Много скоро обаче други искания, които понамирисват на фашизъм, изкарват пловдивчани на улицата. Сега лозунгите са "България над всичко" и "Турците – в Турция"...
Незабравимо остава посрещането на Царя през лятото на 96-а. Негово величество се връща след многогодишно изгнание и дава надежда, че нещо може да се промени за добро. Може би 40 000 пловдивчани го приветстват.
Симеон си тръгва, но много скоро пловдивчани отново излизат на улиците. И злизат почти всеки ден в края на 1996-а и началото на 97-а. Правителството на Жан Виденов в крайна сметка си отива и уж се възцарява мир. За известно време.
Площадът се изпълва отново през 2004.Локомотив е шампион. Екзалтирани пловдивчани приветстват не Кудоглу, не Царя, а един "благодетел", когото по-късно някой застрелва.
След СДС и Царя надеждата е в ГЕРБ . Един от първите митинги в подкрепа на партията на Бойко Борисов събира десетки хиляди.
В много от следващите митинги и шествия думата "ДЕМОКРАЦИЯ" изчезва – хората искат сега ред, затвор, смърт, национализация. Врагове не са вече "червените", колкото циганите и "монополистите".
Десетки хиляди излизат на откриването на Пловдив европейска столица през януари 2019. Един празник, който обаче не можа да обедини града, а стана причина за спорове около цената на събитието и неговото съдържание.
Далеч по-безспорно, а и по-евтино, бе посрещането на носителите на Купата за България – Локомотив –Пловдив...
Та това е засега. Дано занапред да излизаме на улиците и площадите само по добри поводи...
Виж https://www.youtube.com/watch?v=MXYWQupVFaw
Тази публикация е част от проекта ТВ фестивал "Непознатият Пловдив" – втори сезон, който се реализира с подкрепата на Община Пловдив и е част от Културния календар на града.
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 1124
Блогрол
