Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.09.2009 10:49 - Проблемите с българските земи на днешните държави Албания, Сърбия, Македония и Косово
Автор: bojanapankov Категория: Технологии   
Прочетен: 3017 Коментари: 0 Гласове:
2

Последна промяна: 25.09.2009 18:36


Анализ Проблемите с българските земи на днешните държави Албания, Сърбия, Македония и Косово Автори:
 акад. Йордан Иванов
и
асистент Анна Зографова

Mont-press.com - Бр. 17 (1554), год. ХIX, 28 февруари - 5 март 2008
image
Логото на академия МАБИК
Косово не е исконна сръбска територия. До 1991 г. областта се е ползвала с превилагии на автономия и затова едностранното вземане на решение за независимост е изстрадано и от Албанското население на Косово. Цивилизована Европа обаче трябва да знае, че земите на Южна Сърбия, Косово, Бошняшките, Западните покрайнини, земите на Горяните, Браничево и Белград са били от немзапомнени времена исконно български. Така е било и много преди старите велики времена, когато България е имала излаз на три морета. А там са живели и продължават да живеят асимилирани българи. И всички, които днес четат, обичат и милеят за историята, трябва да знаят, че това са земите на България - на запад до Шкодра и след Браничево и Белград, първата българска крепост на границата с маджарите, които също така са били членове на великобългарския племенен Съюз от времето на хан Кубрат Велики. Доказателство за това са старите карти на Стара Велика България. Младите ни поколения трябва да знаят, че във времето на Златния век на Българската книжнина, цар Симеон Велики е оставил в Косово само 50 сръбски семейства, за да придружават по време на лов българските местни феодални владетели и пристигналите от столицата. Едва след кръстоносните походи, в старите дакомизийски шопски български земи около и след Белград и Браничево идват и се настаняват изгонените и преследвани от инквизицията представители на германски и британски племена, живели по горите по поречието на река Елба. Затова Българският геном в тези райони е бил асимилиран от новодошлите. А техният език е ограничен и не е бил приет в тогавашния цивилизован свят. Известно е обаче, че и през 4 - 8 в. по тези места се е говорило и пишело основно на глаголицата на епископ Булфила/Вулфила/. Значително по-късно сърбите населват масово тези българските територии. Не трябва да се забравя и, че от центъра на същите тези дакомизийски земи са произлезли десетките дакомизийски императори на Рим и Византия. В този смисъл въпросът днес се свежда до това по какъв начин ще бъде подкрепена българщината в тази зона на Балканите. Много интересен е символът на независимо Косово – знаемето на новата държава, автор на което е самият президент Ибрахим Ругова, което представлява червен кръг с двуглав орел от герба на Албания, съчетан със щит, на който е изписано най-старото /според класическите историци/ наименование на земите “Dardania”, разположен върху тъмносин фон. Затова позволяваме си да коментираме, че ако данните за Косово са, че това е била древната земя на дарданите от дакомизийските земи, в която през 5-7 вeк масово се заселват прабългари и авари, трябва да уточним нещо много важно - кои всъщност са били дарданите?! Защото в крайна сметка техните предци наистина се оказват дакомизийците – днешните шопи и българите. Немалко европейски историци от небългарски произход традиционно са пренебрегвали особено важните исторически събития на древността, прередактирайки историята на най-древните народи по изгоден за властимащите начин. Длъжни сме да отбележим, че автохтонните жители на Балканите - дакомизийци, сапи – сапейци,фриги, пеласги, българи – болги, освен че залюляват люлката на най-старата евроцивилизация, създават 22 империи и над 50 държави. Съвременните историци правят едно буквално обезкостяване на Балканите от дакомизийско население, формулирайки тезата едва ли не, че всички те в древността са били траки, което е абсолютно неправилно и невярно! И интерпретацията, че населението на Мизия и Дакия е тракийско, също е невярна. Защото първите жители на Балканите са били дакомизийците и балтоилирите. Според данните, присъстващи днес в българските енциклопедии според генеалогията, изложена в епичната поема Илиада, написана от дакомизиеца Тамирис, самото наименование Илиада се свързва с наименованието Иллон, което е най-старото име на царството Атряч - Троя, известна с Великата Троянска война. И така, от Уикипедия: “ Дардан според митологията бил баща на библейския Ил, основателя на древния Атряч - Троя. Ил пък бил дядо на Трос - родоначалника на троянските царе. Дардан бил роднина на царете Еней и Хектор”. Според Дионис от Халикарнас, Дардан имал син, който се наричал Закинтос, от който всъщност гърците позват името като Зевс, който е бил пеласгийски/дакомизийски/ бог на светкавиците и гръмотевиците. Този син бил първият обитател на острова, по-късно наречен на неговото име. А в “Джагфар Тарихи” за основателя на Великия Атряч - Троя изрично пише, че бил от български произход. По този повод акад. Йордан Иванов уточнява, че повече от половината императори на Рим и Византия както и, философи, поети, жреци- царе, велики пълководци, сенатори, учени са били също от дако-мизийски произход. Защото както твърди академикът в своите научни разработки и трудове: “Ако бъде направено проучване на генома на европейските монарси, ще се стигне до извода, че устойчивите и добре управляващи и днес владетели в света притежават този местен дакомизийски геном”. Преди обаче да цитираме техните имена, следва да отчетем приноса на същия изследовател при дешифриране етимологията на наименованието “Троя”, което се свързва с името “траки”. Тенденциозно обаче Херодот през 4 в. Пр. Хр. Внушил на своите ученици и последователи, че това е било едно общо наименование на едва ли не всичките балкански дакомизийски етноси. Според академик Йордан Иванов, етимологията на името “траки” идва Великата древна Троя. Впоследствие то става етикет за насилствените разселвания след столетия от римляните тракийски племена, за да ги научат на градинарство, лозарство и други умения всред другите етноси за да могат да издържат центурионите на римската империя в завоевателния им марш и поход. По същата причина и в земята на днешна Румъния са били изпратени стотици хиляди роби за извеждане на рудата от Карпатите и пренасянато и през реката Дунав за топилните и леарните в цяла северна днешна България. Така при тези разселения траките тръгнали на север и запад, след края на прочутата баталия, описана в стихове от Омир. Името на траките е било изведено и разглеждано от някои историци и като драки като тези племена били описвани в някои древни анали и като дардани, заедно с пеласгите, строителите на Атинския Акропол. /Известно е, че Зевс е Пеласгийски бог, а не гръцки/. С това Троянската война от 1200 г. пр. Хр. се явява своеобразен разделен контрапункт във времето на древността. С кодирани истини за най-старата българска история. Защото според Бахши Иман, в епоса на Волжките българи “Джагфар Тарихи” също присастват немалко данни за наименованието на древна Троя, което идвало от Улуг Етреч – Велик Етреч, което е български топоним. Освин това в латинските анали на Тит Ливий са описани най-подробно събития как след падането на Атряч - Троя, дарданският вожд Еней, син /според легендата/ на братовчеда на цар Приам - цар Анхиз и богинята Афродита, бил пощаден от елините, заради доблестта и храбростта си. Съпровождан от вожда Атенор и част от оцелелите войни на цар Пилемен, загинал в боевете край Атряч - Троя, героят Еней тръгва с флота през Сицилия и достига днешните земи на Сицилия, Сардиния и Северна Италия, където и днес живеят потомци на отседналите в онези времена българи както и берберите в Мароко. Цар Еней отседнал в град Лаврентум, когото нарекъл Троя. И както пише Тит Ливий:”повел Еней с флотата си свита от оцелелите троянски първенци, от енетите, понесъл отечествените пенати, взел със себе си баща си и сина си Юл Асканий, който пък станал родоначалник на цяла плеада римски императори и диктатори от рода на Юлийте и Цезарите. Дарданският Цар Еней, внук на почтени дакомизийци воювал с племената Ритули като след немалко перипетии стигнал със съотечествениците си до града на цар Латин – Лациум, където се сгодил за царската дъщеря Лавиния. Цар Латин паднал посечен на бойното поле във войната с Турн, а след смъртта му, героят Еней завзел властта и се оженил за Лавиния. С този династичен брак обединил местните племена със своите атрячи – троянци. А според историческите анали Енетите, съюзниците на Атряч - Троя, водени от вожда Атенор, които също съпровождали Еней, били племе от Пафлагония /от Мала Азия/. Те се заселили в земите, в областта около днешния град Венеция. Героят Еней посмъртно бил обожествен, докато синът му Юл Асканий , /синът на Креуза/, основал в подножието на Албанската планина легендарния град Алба Лонга. В произведенията на Тит Ливии е описана най-подробно генеалогията на рода на Юлиите, която върви пряко чрез Юл Асканий, Силвий, Латин, Алба, Атис, Капис, Капет, Тиберий, Агрипа, Ромул, Силвий, Авентий, Прока, Нумитор с дъщеря Рея, Амулей. Юл Асканий бил почитан именно като родоначалник на римския род на Юлийте. Затова той и неговите потомци останали известни в историята като императорите ЦЕЗАРИ - Гай Юлий Цезар/100-44 г. Пр. Хр/ , осиновеният син на Цезар - Октавиан Август – първи принцепс, управлявал от 27 г. Пр.н.ера от 23.09. 63 г. пр. Хр. до 19.08. 14 г. пр. Хр. Може би затова и уважаваният гръцки историк Панайотис Кенеропулос, е направил следното заключение: “Римската империя е едно от най-удивителните явления в световната история. Тя станала гръцка държава, където безшумно без всякакъв натиск и съпротива се наложил елинския език, но императорите до момента, в който Симеон пожелал да стане наследник на Константин Велики не са били от гръцки произход, с изключение на Маврикий /582-602г./, Ирина Атенейска/797-802г./ и Михайл /811-813/г”. А за да бъдат открити всички тези истини, трябва да бъдат отворени и скритите зазиданите най-стари библиотеки на Ватикана. Чак тогава човечеството ще научи истинската история на нашите предци. Това задължава младите ни учени, изследователи и историци, изучавали древните езици да се разровят по библиотеките на академии и архиви, в частните антикварни букинистични колекции и из подземията на западните дворци и замъци, за да извровят един път завиниги историческите корени на Балканските етноси и да намерят истинските неща, които ще трасират историята на Балканите в ред, който е бил преди хилядолетия. И така ако инвазията на прабългарите в Балканския полуостров започва в края на четвърти век, отделни орди на ситуираната от хан Кубрат през 632 г. българска държава се завръщат в старите земи и завладявт големи територии. През 861 г. по време на царуването на последния династ от рода Дуло - цар Борис Михаил I (852-889), който налага християнството за основна религия владее териториите на днешна Южна Албания(Juzna Albanija). В мандата на управление на българския цар Симеон I (893-927), в състава на българската държава влезат всички територии до Бутринто/включително/, което е фактически най-южната точка на днешна Албания. Множество историци твърдят в свои произведения, че в периода на ранното Средновековие, Южна Албания била заселена изключително и само с българи. Това са авторите на"Албански проучвания", издание - Йена, 1854 г., стр. 311), Щадтмюлер в " Изследвания върху ранната история на Албания", Будапеща, 1941 г., стр. 162, а също и други. Защото в действителност през ранното Средновековие цялата Южна Албания е била населена само с българи като завареното местно население буквално е било асимилирано от тях. А българските войни били следвани от целите си семейства –вж. "История на Албания" от Стефаняк Поло и Арбен Пута, 1981 г. Докато крепостта Бели-град от 16-и век е станала символ на града, известен под името Берат. Известен с войводата Елемаг, който последен е отбранявал през 1018 г. /годината на падането на първото Българско царство под Византийско робство/ бастионите на цар Самуил от Византийците. През 1041г. по време на въстанието на Петър Делян е бил освободен град Драч и крепостта (днешният Дуръс). По късно по време на Второто Българско царство при цар Иван Асен II (1218-1241 г.) територията на цяла днешна Албания, /без обаче Дуръс и Шкодра/ е била присъединена отново към царството ни. За това говорят множеството запазени и до днес български топоними, с тогавашните стари географски понятия и наименования като тези на планините Гора, Мокра, Смолика, Проклетия, Коршпник, на реките Сушица, Дунавец, Бистица, Девол както и наименованията на цяла поредица от селища.... “На страница 198 от книгата "Албанците и техните територии" (Тирана, 1985 г.) пише, че "Славянските топоними в Косово и Албания изглеждат повечето български, отколкото сръбски, тъй като българите завладели тези земи още през 7-ми, 8ми и 9-ти в. и най-вече в края на 10-ия век по времето на възхода на Българската империя със столица Охрид, когато сърбите са се намирали много далеч от Косово(Kosovo): “Чак по време на цруването на Стефан Неманич(Stefan Nemanich, Stephan Nemanja) (1196-1227), провъзгласен за крал през 1217г, сръбското кралство включва в своите граници района на Печ, като обаче преобладаващата част на Косово остава в тогавашните български територии. " В периода на османското доминантно присъствие на Балканите и на турското владичество, българите от албанските земи са били или прокудени или асимилирани. Едно от най-значимите изследвания на тези събития е и си остава труда на Д. Яранов "Преселнически движения на българи от Македония и Албания към източните български земи през 15-ия до 19-ия век", публикувано в сп. Македонски преглед" год. VII, т.2-3, стр. 68-118). Но доказано е, че почти до края на 18-ия век българското присъствие по тези места е било осезаемо. А в том ІІІ на Пуркевил, в труда "Пътувания в Гърция, Албания и други части на Отоманската империя през 1798, 1799,1800 и 1801 г." (Париж,, 1802 г.) многократно са визирани българите – напр. на стр. 48: "На около 4 км. от Янина се намира градчето Бопила, чиито жители са българи"; на стр. 249 от същия том: "Призрен е естествената граница между България, Сърбия и Албания". Същата информация откриваме и в книгата на Малте-Брюл "Отоманската империя" (1828 г.) където пише, че: "На запад българското население се врязва дълбоко в Централна Албания, а в санджаците Прищина и Призрен българите отстъпват по численост единствено на албанците". Според А. Агоречи Косово е било заселено с албанци чак през 17-ия и 18-ия век. Тази информация е публикувана в книгата "Албанците", Lондон, 1977г. “С това без да бъде приемано като основание за "териториални претенции" ще припомним и факта, че въз основа на демографски съображения, според чл.6 на Санстефанския договор, в България е трябвало да влезе и част от днешна Албания: районът на Корча на запад от Корча до Берат и на юг от Корча до планината Грамос, Поградец, Дебър, Гостивар и Тетово”. Докато през 1857 г. руският учен А. Хилфердинг посочва, че в Призрен редом със сърбите ка живели изключително много българи. В бр. 7 на в. "Призренъ", (който започва да излиза от 1871 год. и се списва и издава в Призренска област), е цитирано в турската страница следното: "Немюсюлманските народи, които са намират в Нишкия и Скопския санджаци даже и в Дебрите, които ся считат, като огнище са въобще Българи, а в Призренския санджак, с изключение на седемстотин къщи Латиндски, всичките други христиени са българи, които съ всичките градове имат доста училища, гдето учат на българский язик." Освен това също и според известния немски славист Август Лескин, границата между сръбския и българския език преминава през Косово, "малко на югоизток от Прищина, по-нататък до Призрен или до сливането на Бели и Черни Дрин". Според известния сръбски разузнавач Стефан Веркович(Stefan Verkovich) : "Населението на Призрен(Prizren) не е от сръбско, а е от българско и куцовлашко произхождение". Вж. ("Топографическо-етнографический очерк Македонии - С.Петербур, 1889 г.). Веркович изобщо не споменава за сърби и албанци. За косовските сърби Страшимир Димитров пише: "Те говорят един език, по-близък и по-понятен нам... те по-скоро се приближават до македонските българи." А гилянските "сърби", които са почти половината от населението на Прищински окръг, коментират: "Ние не сме сърби. Сърбите от Стара Сърбия. Те дойдоха тука през 1912 г. и ни казаха, че сме сърби,...а ние искаме да бъдем българи, каквито сме били от старо време ۰ "...Единствено Прищенски окръг е бил един от най-големите окръзи по пространство и народонаселение от новопридобитите ни македонски земи, заемал по-голяма част от Косово поле с около 8000 квадратни километра повърхнина. Имало е 546 селища, които са групирани в 60 общини, от които 4 градски и 56 селски, с народонаселение 208 501 жители." В документа са посочени поотделно колко селища се числят към 5-те околии, които съставляват окръга - Прищенска градска и селска, Гилянска, Поудевска и Феризовска, и колко жители има във всяка една от тях. "Населението - се казва по-нататък в доклада - се дели на: българи православни - 43 714 души жители, българи католици - 5 202, турци мохамедани - 18 187, албанци мохамедани - 128 775, албанци католици - 326, цигани мохамедани - 9517, цигани православни - 972, евреи - 494, рaзни - 9 517. Всичко - 208 501 души жители.." Из доклад на Прищенския окръжен управител, "относно административното изменение и разпределение на Прищенски окръг" от 16 септември 1917 год. Така в началото на 20-ия век в Косово "в целия санджак Прищина с петте каази: Прешово, Гиляни, Прищина, Вучитрън и Митровица има 547 албански села, 149 сръбски, 73 български и 41 смесени (албано-сръбско-български)" (Г. Вайганд, "Етнография на Македония", Лайпциг, 1924 г.). Открихме особено интересна инфорвация, описана в писмо от 23.1.1913 г. на Кочи Цилка, министър на пощите и телеграфите в първото албанско правителство от 1912 г., който писал до своя приятел поет Пейо Карачолов Яворов като се оплакал "от сръбския терор и ежедневното прогонване на българи и шкипери от Призрен и други градове и от още по-големите зулуми на гърците в Костурско, Леринско и Епир спрямо българи и албанци". Писмото си Цилка завършил с бурните възгласи на неговите приятели "Реофе Булгария!" (Да живее България!)... От баталийте, свързани с Косово, най.известна е популярната Косовска битка от 1389 г. когато на Косово поле пада убит крал Вълкашин – бащата на легендарния герой от българските народни приказки Крали Марко. След която по време на османското владичество сърбите населили северозападните части на областта, западно от линията Прищина - Призрен. На изток също живеят българи – това са гораните — етническа българска група, известни още и като торбеши, ислямизирани през 17 – 18 век....От историята се знае и, че и Югоизточно Косово е било в границите на България по време на І световна война (1916-1918), когато е поделено с Австро-Унгария. По време на ІІ световна война, Косово става част от намиращата се под италиански протекторат Албания. И така ако днес българите в Северна Италия са над 4 милиона, за Косово бихме могли да кажем, че въпреки половинвековното националното и държавно забвение, там също живеят потомци както на българите християни, така и на българите мюсюлмани. Те са ситуирани в Община Драгаш, в най-южната косовска община както и в общината Призренска Жупа. В село Долно Любине - община Призренска жупа се намира седалището на организацията на косовските българи. Най-малко над 65 000 са българите там – това са т.нар "Горани" и "Южни косовски сърби". Техните бащи и майки през 1916 година по време на І Световна война са посрещали българската армия като родна армия освободителка. По този повод трябва да отбележим, че на 9.02.т.г. в Интернет пространството бе пусната ПЕТИЦИЯ В ЗАЩИТА НА БЪЛГАРИТЕ В Косово, разпространена от Агенция "Фокус". В основата на петицията е апела на Културно-просветните дружества “Огнище”, “Родолюбец” и на Хелзинкски комитет на българите в Сърбия. Документът е адресиран до най-висшите институции на Република България - парламента, президента, Външно Министерство, Вътрешно министерство, МОН, Министерството на труда и социалните грижи, Главния прокурор, политическите партии, сдружения, до гражданите и до медиите. В документа пише следното: „В Косово живеят етнически българи, пазещи от векове идентичността, традициите, езика и обичаите на родината. В управляваната от ООН провинция са регистрирани официално две неправителствени организации на българите в Гора и Жупа. Там нашите сънародници, /съотечественици/ живеят в условията на непрекъснати провокации. Само в областите Гора и Косово напоследък са били регистрирани 52 бомбени нападения, от които нито един извършител не е бил разкрит. Българите в Косово отчаяно търсят помощ от институциите на България, за защита на техните човешки права. Българската държава е длъжна активно и точно да защити правата на българите в Косово!” По време на Балканската война, на Първата и Втора световни войни и след това много жестоко е било гонението на бългрите в Косово, Македония, Южна Сърбия и във Войводина. Десетки хиляди наши съотечественици са били подлагани на нечовешки тормоз, репресии, преследвания и изселваниа. Били са затваряни в затвори и в концентрационни лагери. Много от тях са намерили смъртта си в нечовешки условия за съществуване, а хиляди са били пребивани до смърт или избивани без съд и присъда от репресивните органи както на кралството така и на Титовата република Югославия. Аналогична е била съдбата и на патриотично настроените представители и на други етноси, които по същия начин са били преследвани, репресирани и изселвани. В петицията в защита на българите в Косово и по този повод се настоява: “ в Народното събрание на Република България да бъде обсъдена и приета Декларация за защита правата на българите в Косово, в която да се настоява за културна и административна автономия, гарантирана в конституцията на Косово. Исканията предвиждат “българските институции да приемат и осъществят план с конкретни мерки за защита на българите в Косово, който да се изготви прозрачно и с помощта на неправителствени организации. Има и предложение в Драгаш, Косово, да се открие център за културно и икономическо сътрудничество с България”. Очаква се българското прамителство да предприеме спешни мерки и по улесняване процедурите по получаване на българско гражданство за българите от Косово. Българите от диаспорите ни в Косово настояват за провеждане на цялостна политика за тяхната стопанска и културна интеграция в България, която да бъде свързана с осигуряване на работни визи при облекчени условия, както и на “зелени карти”, гарантиращи достъп до пазара на труда. Днес българите в Косово са ситуирани в повече от 40 села, които почти изцяло са български. Намират се в областите Гора, Жупа и Подгор. За да оцелеят, болшинството от тези наши сънародници във вековете са били принудени да приемат исляма. Някои от тях са представители на мюсюлманите шиити. Областите Погор и Жупа са в региона на община Призрен, непосредствено до границата с Република Македония, а областа Гора включва 18 – 20 села на територията на община Драгаш, създадена от части на ООН след косовската криза при сливането на общините Гора и Ополе. Гораните вече са признати за малцинство с доказан български произход. За него свидетелстват историческите факти и документи, публикувани в научните доклади на Международната академия по българознание, иновации и култура със седалище София. Броят им в Косово през 1989 е бил 16 000, през 1999 г. - 24 000, през 2007 г. - 5 000 Гораните-мюсюлмани в Косово, а и в Албания и в Република Македония вече са изявили желание за културна и политическа автономия. През последните години в Косово бяха създадени две български културни организации, целящи да запазят самосъзнанието на българите. Затова ако се направи към момента на ситуирането на новата държава преброяване на горани и жупанци българи, в Косово те могат да се окажат не по-малко от 40 000. Българите сега са съсредоточени в двете общини – Призрен и Драгаш, а 35 от техните села са в непосредствена близост до границата с Република Македония. Сънародниците ни от там се интересуват – имат ли данни и познания за тях, за историята с тяхната миграция и биха ли могли българските политици със законови средства да подкрепят нуждите на българската диаспора там. Администрацията на бившия американски президент Бил Клинтън използва измислен предлог как НАТО да спаси албанците от сръбски геноцид през 1999 г., стартирайки незаконната война срещу Сърбия. По време на “Удара в Югославия” бяха бомбардирани теритоиите на южна Сърбия, където живеят много наши сънародници както и в Западните покрайнини. Бомбардирането бе осъществено с унищожаващи човешката цивилизация бомби, съдържащи обеднен уран. И всичкият този боклук, който се изсипа над Балканите на практика замърси за един изключително дълъг и продължителен период и нашите западни български територии - Видинско, Монтанско, Трънско и т.н. Косово получава автономия през 1974 г., с равни права както останалите шест югорепублики. Така е до 1989 г. когато провинцията е поставена под прекия контрол на Белград. Протестирайки срещу политиката на сръбския режим, десетки хиляди косовски албанци взеха участие в бунтовете, избухнали в началото на 1990-те години. За да спре ескалиращото недоволство, югоармията изпрати войски, танкове и самолети, а полицейското присъствие в провинцията бе подсилено като убитите до края на февруари бяха много и по тази причина бе обявено извънредно положение. Известно е, че изключването на въпроса за Косово от преговорите, доведоха до Дейтънското споразумение за мир през ноември 1995 г. намали доверието в Ибрахим ругова и политиката му на “пасивна съпротива”от страна на радикалите - косовски албанци, формирали структурите на нелегалната АОК /Армия за освбождението на Косово през 1996 г. От тогава АОК пое отговорността за серии от бомбени атентати и нападения както и контрола на почти половината от територията на областта до средата на 1998 г. Междувременно с.г. до септември югоармията и сили за сигурност успяха да възстановят сръбския контрол в Косово с цената на хиляди убити и на 200 000 косовски бежанци. На 23 септември с.г. Съветът за сигурност на ООН прие Резолюция № 1199, с която настоя за прекратяване на репресиите. Режимът на Милошевич тогава получи Ултиматума за въздушно нападение от НАТО и по тази причина изтегли сръбските войски от Косово като даде разрешение мониторингова мисия на ОССЕ да бъде ситуирана там. Междувременно откриване телата на 45 убити косовски албанци в село Рачак предизвиква свеутовно негодувание както е непреставащото насилие. В Рамбуйе, преговорите за края на конфликта завършиха с фиаско поради нежеланието на Милошевич да подпише мирното споразумение, ратифицирано от косовските албанци. На 22 март пълномощникът на САЩ Ричард Холбрук не успя да убеди Милошевич да го приеме след което на 24 март НАТО започва въздушните удари Югославия, с цел прекратяване репресиите в Косово. С това от 1999 г. официален Вашингтон започна да работи по скоростното отделяне на Косово от Сърбия. С всички произтичащи от това последствия. За вашингтонските политици днес Косово представлява арена - сцена за поредния американски театър за идеологическо настъпление с цел да бъде разширена глобалната хегемония на САШ, обещаваща на албанските сепаратисти независимост. Косовската област като част от сръбското кралство е останала в сръбска територия и към момента на създаването на титовата Социалистическата едеративна република Югославии. Косово обявяви независимост на 17 февруари 2008 г. и вече официално държавата е призната от САЩ, Турция, Афганистан, Коста Рика, Албания, Великобритания, Австралия, сенегал, Германия, Италия,Австралия, сенегал, Латвия,Малайзия, Естония, Дания, тайван, севернокипърската турска република, чиято независимост също още не е общопризната. Признаването на независимостта на Косово продължи да разпалва страсти в пряк и в преносен смисъл, още повече, че решението от 17.02. за този акт вече и желанието на Република Сръбска от състава на Босна и Херцеговина също да поиска автономия. Подобно становище са манифестирали и други парламенти, обявявайки, че ако Косово бъде признато от болшинството страни на ООН и други също ще поискат независимост. Косовският проблем е бил обсъждан всестранно още и по време на 7-часовата визита миналогодишна визита на американския президент Джорж Буш в Тирана през юни миналата година когато той транслира разговори с президента Алфред Моиси, с премиера Сали Бериша както и с премиерите на Македония и Хърватия – Никола Груевски и Иво Сандер като круизът а завърши в София. Впоследствие статуса на Косово бе обсъждан и по време на срещата на лидерите от “Голямата седморка” в Германия, завършила без финвален консенсус заради позицията на Русия. Известно е, че Косовския проблем стана причина за искане на Референдум и в Приднестровието. Газета "Республика" возвращается к вопросу Абхазии и Южной Осетии. Същите обстоятелства станаха причина отново да бъдат повдигнати и въпроси за Абхазия и северна Осетия, още повече че в Кавказкия регион продължават да се нарушават ежедневно правата на азърбайджанци, арменци, чеченци и на други национални малцинства, а в Руската Федерация и правата на нашите събратя по кръв – волжските и бесарабски българи. Косово е било част от Сърбия, но след войната там се ситуира протекторатът на ООН, а съгласно Резолюция № 1244 от 10 юни 1999 г. на Съвета за сигурност на ОOН е бил назначен Генерален комендант, управлявал от името на Временното управление на мисията на Обединените нации в Косово (ЮНМИК). От 1999 г. Косово е било управлявано от петима пълномощници на Генералния секретар на ООН - Бернар кушнер, Ханс Хекеруп, Хари Холкери – бивш премиер на Финландия, Сьорен Йенсен и Йоаким Рюкер. През ноември 2006 г. по силата на проведения в Сърбия референдум за нова конституция Косово става автономия. Северната ни съседка Република Румъния не показва намерения да признае независимостта на Косово, като официалните аргументи на Букурещ са, че “признаването на статута на Косово към момента става без съгласието на Република Сърбия”. Междувременно се разбра, както писа в. "Евениментул зилей" , че унгарски младежи в Румъния са празнували в Клуж обявяването на тази най-нова балканска държава и дори вече са поискали допълнителни права за унгарското малцинство в Румъния. Там етническите унгарци са 6,6% от населението. Трябва да се знае, че отдавна битува една идея за” териториално-административна автономия на румънските окръзи Ковасна, Харгита и Муреш”, в които живеят унгарци. В румъния са немалко и нашите сънародници – Банатските българи. И тъй като т.г. се навършват 320 години от Чипровското въстание и 270 години от заселването на българи в Банат, през 1688 г. в българските земи избухва поредното въстание против османското владичество, останало в историята ни като Чипровско. При жестокото потушаване на Чипровското въстание започват разселенията. Банатските българи са били разселени първоначално в 12 селища . В унгарските статистически документи се посочват различни цифри: за 1880 г. – 18 298; за 1900 г. – 19 944, за 1910 г. – 13 536 души. Различни автори от втората половина на ХІХ в. сочат цифри от 22 до 26 000 души като най-голям брой на банатски българи описва просветителят Йозу Рил в писмо до Г.С. Раковски, който през 1864 г. му пише, че българите в Банат са били 30-35 000 души. Между тях с голям авторитет са се ползвали личности като Стефан Дуньов (1816-1889 г.) – национален герой на Унгария и Италия, академик Еузебиус Ферменджин (1845-1897 г.) – бележит мисионер и историк в Европа от края на ХІХ в. Днешният премиер на Калин Попеску е заявил, че няма да блокира позиция на европейско ниво по въпроса за Косово. Същото мнение е било изразено специално и при срещата му със сръбския държавен глава, в деня на най-грандиозния митинг в Белград срещу обявяването на независимостта на Косово на 22.02.2008 г. ЕС вече разположи мисия в Косово, а премиерът Хашим Тачи изрично гарантира правата на сръбското малцинство там. Премиерът е автор и на проекта на новото знаме на републиката. В международната преса откриваме следните коментари: “Други държави, заявили, че няма да признаят независимостта на Косова са Азърбайджан, Аржентина, Беларус, Грузия, Испания, Казахстан, кипър, Киргизстан, Русия, Словакия, Украйна, Шри Ланка. В Съвета за сигурност на ООН за статута на Косово, негов ротационен председател през февруари 2008 г. е бил посланикът на Панама Рикардо Ариас. “Едностранната независимост на Косово не може да бъде разглеждано по друг начин, освен като откровено нарушаване на международното право“ – такава е официалната позиция на Москва, според руските дипломати, оторизирани да афишират мнението на Кремъл. “Косово е и остава международен проблем, който трябва да бъде решен в СС на ООН”, заяви постоянният представител на Русия в ООН Виталий Чуркин. Има още много коментари, които третират темата Косово, сравнявайки ситуацията тав с положението в Абхазия и Южна Осетия както и Приднестровието, където базирайки се на правото за самоопределяне, са се опитвали да получат независимост, но не са били признати от нито една страна, а също и от Русия. Испания, Словакия и Гърция са с особено мнение по въпроса Косово. Испанците - заради баските в Испания. Същото важи в по-малка или по-голяма степен и за кюрдите в Ирак или в Турция, за жителите на Северен Кипър, за кашмирския проблем в Индия както и за много гранични и други конфликти в Африка”. Жестокото, тиранично и репресивно отношение на сръбските власти към останалите народи и етноси на Балканите неминуемо е довело до реципрочното отоншение на репресираните към властта, неправилно отъждествявана със сръбския народ. Причина за това е обстоятелството, че основните изпълнители на репресиите, особено в последната война са били предимно сърби. Тези взаимоотношения са оставили изключително тежко насладство, което в много случай води до непримиримост и открита вражда както към представителите на властта, така в отношенията към представителите на сръбския народ. Подобни античовешки взаимоотношения между властите и подвластните народи са били възможни в Европа през миналия век. Сега обаче при съществуването на Европейския съюз подобни взаимоотношения са невъзможни и нетърпими. Ето защо ООН, Европейският съюз и НАТО предприеха необходимите мерки, в това число и воени за предотватяване даването на невинни човешки жертви от безмислената и жестока война в Косово. За предотвратяване и на евентуални бъдещи човешки касапници в Европа и по света бе създаден и Международният трибунал за военнопрестъпници – Международният съд в Хага. Именно за да бъдат справедливо наказани виновниците за масовите екзекуции и убийства на невинни граждани , жени и деца от всички народи в Босна, Косово и в бивша Югославия. Затова Българското държавно ръководство трябва много внимателно да подходи към този изключително важен за Балканите, Европа и света въпрос. Безболезненото му решаване е приемането на Сърбия в Европейския съюз, но само при условие, че политическите ръководства и на Сърбия и на отделните етнически области и общности в нейната територия приемат да спазват стриктно приетите в Европейския съюз договорености: закони, правила, норми, указания. Защото само и единствено в Европейския съюз могат да бъдат гарантирани и нормативно и в действителност правата, свободите и интересите на всички граждани, независимо от техния етнически и народностен произход, от вероизповеданията и политическата им принадлежност. За да бъде постигнат консенсус по проблема Косово е необходимо ръководителите на сръбската държава, сръбските политичиски водачи, сръбската интелигенция и лидерите на отделните общности както и представителите на интелектуалния елит да приемат за символ верую и поведение именно създадените от правителствата на Европейските държави общоприети за изпълнетие Европейски закони, правила, норми и договорености. Защото поради грешките в националната политика на техните предшевственици, допускани в продължение на повече от едно столетие, сега в последните две десетилетия сръбските граждани са принудени да изстрадат кървавите братоубийствени войни, етническите войни в Хърватска, в Босна и Херцеговина и особенно конфликта с албанския етнос в Косово - събитията, съпътствали разпадането на създадената по изкуствен начин от Великите сили Бивша република Югославия. Помним как сравнително безкръвно стана отделянето и на Словения, която бе една от първите страни от Източна Европа, приета в ЕС. Словения е нагледен пример как когато няма военни действия и следвоенна разруха, една страна би могла успешно да просперира в рамките на Европейския съюз. Независимо от трагичните събития от последните тежки години, животът на Балканите продължава. Балканските народи както и до сега са обречени да живеят съвместно което наистина задължава интелектуалците и политиците от страните да положат максимални общи усилия, народите ни да живеят в мир, взаимно уважение и зачитане на всички права и интереси. Независимо от негативното отношение към България от страна на сръбските власти в Бивша Югославия, българския народ като един многоизстрадал народ с хилядолетна история е доказал през вековете мъдростта си. Изразил е своето състрадание към събратята и масово изрази своето неодобрение за войната в Бивша Югославия, с неодобрение на масовите бомбардировки на съюзническата авиация срещу градовете и селата на Сърбия. Заради дивото, в лицето на режима на Милошевич, изгоря и питомното: загинаха много невинни граждани на република Сърбия, в това число невинни жени, деца и старци. Не загина обаче нито един сръбски политик. През 2001 г. на страниците на “Internazionale Politik” немският политолог и писател В.Майер написа, че: «Косово с неговото почти двумилионно население представлява област, в която отсъства всякаква правова система, урегулирана собствеността, инвестиции. Няма и работеща крадитна система, а системата за безопасност е неспособна да се справи с трафиците и да се бори с наркомафията . Администрацията на Джорж Буш днес продължава да поддържа напълно албанската страна, прехвърляйки отговорността за това най-вече върху Държавния департамент на САЩ, в който поради пагубното влияние на някои американски сенатори и конгресмени, ползващи щедрото спонсориране от албанските фондове. Те са тези, които се стараят да получат положителното одобрение на ислямския свят за това, че в Косово се държи на мюсюлманите повече, отколкото на християните! Едностранното обявяване независимостта на Косово, с признаването от страна на САЩ, независимо от отсъствието на Резолюция на Съвета за безопасност на ООН вече е реален факт. В контекст на разногласията по въпроса от страна на ЕС и необходимостта от нова Резолюция, която да замени Резолюцию №1244 от 1999 года (която потвърждаваше, че Косово е неотделна част от Сърбия. Известно е, че ако Сърбия признае Косово, това би гарантирало и нейното членство в ЕС. Според Политолога Огнян Минчев, аргументите в полза на новоситуираната държава са, че “Не може 500 000 черногорци да имат право на независимост, 1, 2 млн. македонци също както и 2 млн. словенци, а 2 млн. Косовско население, защото 1974 година Тито ги е оставил с автономия, а не им е дал републикански статут. От тази гледна точка колкото и да е болезнено за Сърбия, колкото и да е рисково за региона като цяло независимостта на Косово следва да бъде по един или друг начин призната и гарантирана!”. Настроенията на Балканите към момента са такива, каточе ли отново се възражда отмосфера на Студена война. Какво става с Косово - оказа се, че епицентърът на балканските проблеми е преместил своето махало от Белград в Митровица. А този косовски град продължава да бъда разделен на сръбска и на албанска част. Затова ако се върнем и към автора на плана “Ахтисари”, Марти Ахтисари като пълномощник на ООН, то той едва ли е предполагал, че урегулирането на косовския конфлик между Белград и Прищина ще ескалира с такава сила. Една интересна подробност – планът предвиждаше спецуказания за правата на неалбански малцинства и за необходимостта от защита на православните паметници на културата от времето на І и ІІ българско царство, когато Косово е било българско. Въпросът е чии действително са тези територии в действителност?! И когато на 15.02. сръбският парламент с 225 гласа от общо 250 отклони плана, президентът на Сърбия - лидер на демократическата партия Борис Тадич заяви, че «този план освен ,че открива пътя към независимост на Косово от друга страна противоречи на Устава на ООН и на Конституцията на Република Сърбия». В същото време премиерът на Косово Агим Чеку уточни,че “планът действително създаде перспективи за бъдещо Косово». И така - ситуацията на Балканите към момента, известни навсякъде по света с нарицателното си наименование – “Барутният погреб на Европа”, в контекст на плана “Ахтисари” за Косово вече е взривоопасна, предвид създадената марионетна държава. Причина за това е и непоколебимото становище на Вашингтон да не позволи на Русия да “одържи победа” по въпроса за безопасността в Европа. Нека да припомним - американския аналитик по вопросите на външната политика в Сената на САЩ и директор на Американския съвет по въпросите за Косово Джеймс Джатрас, още през септември 2007 г. изрази мнение, че “създаването на новата държава Косово без съмнение ще се окаже и под контрола на организираната престъпност и на терористични елементи от джихидското крило на бившата “Армия за освобождението на Косово”. Днес тези елементи доминират и в креуатурите на албанската администрация, която в момента работи под контрола на ООН. Върху страните от ЕС също бе оказан сериозен натиск да се присъединят към позицията на Вашингтон. В същото време Сърбия много остро осъди плана по създаването на новата «държава на НАТО» като Белград вече предприе обещаните мерки по отзоваване на дипломати както и мерки, свързани с късане на дипломатически отношения със страните, признали независимостта на Косово. Причина за това са процесите, които ще тръгнат оттам и ще бъдат следствие, от които зависи мира Балканите. По принцип жестокото, тиранично и репресивно отношение на сръбските власти към останалите народи и етноси на Балканите неминуемо е довело до реципрочното отоншение на репресираните към властта, неправилно отъждествявана със сръбския народ. Причина за това е обстоятелството, че основните изпълнители на репресиите, особено в последната война са били предимно сърби. Тези взаимоотношения са оставили изключително тежко насладство, което в много случай води до непримиримост и открита вражда както към представителите на властта, така в отношенията към представителите на сръбския народ. Подобни античовешки взаимоотношения между властите и подвластните народи са били възможни в Европа през миналия век, когато някои от сърбите демонстрираха дори масов стаден терористичен вандализъм! Защото ако тръгнат да си отмъщават народите около тях, в едно сравнение със зверствата в концлагерите по времето на Хитлер, ще се окаже, че последният е бил изключително хуманен. Сега обаче при съществуването на Европейския съюз подобни взаимоотношения са невъзможни и нетърпими. Ето защо ООН, Европейският съюз и НАТО предприеха необходимите мерки, в това число и воени за предотватяване даването на невинни човешки жертви от безмислената и жестока война в Косово. За предотвратяване и на евентуални бъдещи човешки касапници в Европа и по света бе създаден и Международният трибунал за военнопрестъпници в Хага. За да бъдат справедливо наказани виновниците за масовите екзекуции и убийства на невинни граждани , жени и деца от всички народи в Босна, Косово и в бивша Югославия. За преодоляването на цялото това наследство са необходими усилията на всички трезвомислещи хора – интелектуалци, политици и ръководители от етносите и народите на Балканите и главно от тези в Република Сърбия. Защото на тях се падна тежката участ да преодолеят негативите натрупвания, в продължение на повече един век и да възстановят авторитета и истинския човешкия морален облик на Сръбския народ пред останалите Балкански народи и пред народите на Европа и света. Те никога не трябва да забравят, че мъката и страданията на репресирираните, прокудените от родните места и на тези които още не са прежалии своите близки, станали жертва на тази политика, ще се изживеят изключително трудно и болезнено. Затова и доверието на народите един към другг, в частност и към Сръбските власти ще бъде възстановено изключително бавно. Независимо от трагичните събития от последните тежки години, животът на Балканите продължава. Балканските народи както и до сега са обречени да живеят съвместно което наистина задължава интелектуалците и политиците от страните да положат максимални общи усилия, народите ни да живеят в мир, взаимно уважение и зачитане на всички права и интереси. Пример в това отношение са трезвомислещите интелектуалци и политици от България и съмишлениците им в Сърбия. Похвално бе в тази връзка и поклонението на Българския и Сръбския президенти пред костите на загиналите Български и Сръбски войници, положени в общите военни гробища. Правилна е и позицията на България, в подкрепа членството на Сърбия в НАТО и Европейския съюз. Защото само след като бъде приета, след като възприеме европейските ценностии за приоритетите в обществения си живот, Република Сърбия ще създаде необходимите условия за демокрация и равноправие за всчки свои граждани, независимо от националния им произход и верска принадлежност. И ако все пак бъдат създадени такива мечтани от интелектуалците на Балканите условия за свободно общуване и контактуване между нашите народи на всички равнища, в съвременния обществен живот, тогава ще дойде времето, в което многобройните ни сънародници - граждани на съседна Сърбия ще имат историческия шанс да изиграли ролята на живата връзка за оптимизиране и капитализиране на взаимните отношетия, с цел създаване на възможно най-добрите условия за добросъседство и бизнес на нашите народи. Само тогава би било възможно да се създадат условия и за разгръщане и развитие на географския център на Балканите и за превръщането му от един изостанал и неперспективен граничен за съседните страни район, в централен переспективен. Каква е цената на компромиса, който би удоволетворил сърби, албанци, косовари, българи?! Ако този балкански въпрос ще се решава без взаимно съгласие, то той неизбежно ще доведе до ново насилие и разпри на Балканите. Днес Косово заема територия от почти 11 000 кв.км, наричана Косово и Метохия /Kosovo and Metohija/ . До датата 17.02.2008 г. институциите в областта са били управлявани от служби на бившата Армия за освобождение на Косово /АОК/, трансформирана след войната от 1999 година в “Корпус за защита на Косово” /КЗК/. Според официалните статистически данни след ІІ Световна война /от 1948 г./ албанското население в Автономната област Косово и Метохия е било 498 хиляди души, което е представлявало 68,5% от населението в региона, който до 1991 г. е бил с най-нисък статус на жизнено равнище в бивша Югославия. От 1948 г. до 1991 г. албанското население от същата територия нараства до 1.596 хилади /близо 3,2 пъти/, което представлява 86,7%. Според официалните последни статистически данни днес в Косово живеят над 2 милиона души от които 88% са албанци, 7% - сърби, 1,9% - помохамеданчени етноси, 1,7% - цигани и 1% - турци, но данните са манипулативни, защото в тях никъде не се вписват българите. Редно е да се отбележи, че в официална информация за българско малцинство в Косово не присъства в основните документи. В същата връзка трябва да уточним: наши съотечественици и техните поколения българи и днес продължават да живеят в Косово. Те никога не са напускали своите бащини и дядови земи. Междувременно някои политолози вече успяха да припомнят една изключително интересна подробност от близкото минало, а именно, че за Великите сили идеята за съюз между България, Сърбия и Македония съвсем не е нова..... За Съюз с Източно Православни Християни със сходна история и култура се заговори, който е целял да контролира 90% от стратегическия Балкански полуостров, а също и пазарите, които към момента иматнад 20 милиона потребители с изключителен икономически потенциал. По този повод ще припомним един много важен факт, че през 1944 – 45 г. идеята на Белград по създаване на Южнославянската федерация е била координирана с Москва. Предложението обаче постъпило от Титова Югославия. Извеждайки тези данни, естествено може би ще пропуснем някои неща, които не са удобни за кашата в момента, която се забърква от великите сили, Европейската общност и от Америка на Балканите. Става въпрос и за събития, които са били подкрепяни навремето от Сталин и от Москва. Защото вместо великата покровителка и освободителка Москва да защити българите и българските земи, много от които и днес продължават да бъдат в чужди територии, като например старите български земи на запад от Белград, на юг и север, Русия продължава да подкрепя Сърбия. С това Москва допусна нова грешка, защото всичките договори, които тя подписа със Сърбия минават през българските земи. А от това има интерес единствено Република Сърбия, за да манипулира и ядосва цяла Европа и Европейската общност. С това Русия се замесва в негативите на Сърбия от което впоследствие ще събира дивиденти.... И така – планът за Балканска федерация от средата на ХХ век предвиждал Пиринска Македония да бъде присъединена към Югославия преди формирането на федерацията, а България трябвало да стане седмата федеративна република в Югославия, заедно със Сърбия, Черна Гора, Хърватско, Словения, Босна и Херцеговина и Македония под върховното военно командване на Иосип Броз Тито. По тази причина 20 години по-късна бившият държавен глава Тодор Живков често се е шегувал: “А бе, защо да не станем и 16-та република на Съветския Съюз....като повечето ни земи са на изток?! Били сме до Беринговия проток, на север - Сибир и на юг до Ирак, а да не говорим и за на Запад!”. Повлияни от Белград, комунистическите ни управници били готови тогава да осъществят идеята през март 1945 г. Говори се, че федерацията трябвало да се ситуира по време на Международния Всеславянски конгрес. Руснаците въобще не искали да знаят, че славяни тук по тези земи въобще не е имало. Защото историята била преиначена и всичките писания по този повод били волни или неволни грешки на историци. Тогава никой в държавата ни не е и помислял как след войната исконните български земи да бъдат върнати на НРБ. А Компартията настоявала за обединение на „македонския народ" под егидата на Македонска народна република, но в границите на Титова Югославия. Указанията били дадени на вожда Димитров на 7.06.1946 г. от генералисимус Сталин. И това станало по време на едно от поредните му посещения в Кремъл. С това по време на X пленум на ЦК на БРП (к) / 8- 10 август 1946 г./, комунистическото предателство се оказва реален факт. Решенията на пленума довеждат до „денационализирането на една народност от собствената й държава". Развива се активна антибългарска дейност в Пиринска Македония и в Югославия. А изложението по македонския въпрос на пленума било изготвено от Димитров и подкрепено от секретаряна обкома на БРП (к)на гр. Горна Джумая - Евтим Георгиев. Приета била декларация, четена от Вълко Червенков като антинационалната позиция се оказала база за политическата линия на партията. Вождът Димитров изпаднал в паника, защото разбрал, че това е огромна грешка. Но било късно. Фиаското завършило с привикването на Тито, Димитров и други партийни функционери от висшия комунистически ешалон на България и Сърбия в Москва. Те всичките били призовани от Сталин. Димитров отишъл, но Тито изпратил свой пълномощник, от опасения да не го разпознаятят, че не е истинският. Защото както сочат сведенията и както пише в немалко статии и исторически монографии – същият югославски комунистически диктатор, управлявал СФРЮ от края на ІІ Световна война до 1980 г. бил сменен или по-точно разменен с английски шпионин. Официално се знае, че истинският Тито бил нисък на ръст. докато английският му двойник бил ненужно висок?!!.Роден в Хумровац, Северозападна Хърватска, в областта Загоре, тогава територия на Австро-Унгария, Тито бил е седмото дете на хърватина Франьо и словенката Мария Броз. През 1920 г. станал член на Югославската компартия. А в Уикипедия откриваме данни за това, че “много хора били озадачени от факта, че в периода на Втората световна война Тито научил фехтовка, да язди и няколко не специфични дейности за човек от неговата черга, с толкова скромен произход”. Говорел чужди езици дори по-добре от сърбо-хърватскиа”, който уж му бил роден. От коментарите по досието на Тито научаваме, че “ Има един доста тъмен период от неговата биография (1941-45), в който се губят следите му за известно време. След този период той се е врърнал коренно променен и преобразен”. Съобщават се данни, че “истинският Тито загинал”, като “това обстоятелство било използвано от западните тайни служби и те поставили негов двойник - аристократичен потомък от западно-европейски произход. Докато за истиския Тито се знае, че е бил нисък, малко мършав и кутрето на едната му ръка било отрязано на половина. Същата травма била от работата му някога като механик. По повод “двойника” на Тито, командирът на 25-ти Български Сливнишки и Брезнишки конен полк, /от Сливнишките казарми/ - полк. Монев разказвал, че по негова заповед истинският Йосип Броз ТИТО бил заловен и докаран в чувал и буквално “изсипан” на площада в град Сливница. След това бил оставен в лечебницата за лечение, която се е намирала извън поделението. Освен с цел лечение, била направена и проверка на истинската му самоличност от военна комисия и от д-р Памукчиев. След няколко дни тито успял да избяга. По същото време бил задържан и Добри Джуров, оставен в ареста на поделението в Сливница с добро здраве. Въпросът е дали между Тито и Джуров е имало връзка и била ли е осъществена среща когато са ги заловили и дали това не е било постановка на най-талантливия български полицай Гешев, съвместно с Английското посолство в София за инсценировката по размяната на Тито? Много е възможно за това някой някъде да има данни от ония времена... Сталин бил стреснат от идеята за такава огромна федерация в Европа. Опасявал се, че няма да може да я контролира и управлява. Затова наредил в Кремъл да бъдат поставени огромни тежки бюра, отрупани със също така не по-малко тежки папки и документи, по които е трябвало да работят поканените комунистически лидери от братските соцрепублики – НРБ, СФРЮ и от други страни. Много е възможно тези бюра все още да си стоят в Кремъл и не само като антикварна рядкост, но и скрити... В ония години се заговори, че по непотвърдени предположения героят от Лайпциг бил отровен по нареждане на Сталин, заради голямата му популярност в средите на международното комунистическо движение и политиката му на сближаване с Югославия и заради идеята по обединяване в Балканска федерация, ръководена от вероятен “неконтролиран” от СССР комунистически водач като Тито. С това експозе е много вероятно да експонираме някоя позабравена масонска истина, но има и друго......говореше се, че в плота на работното бюро на Димитров в Москва е била поставена вградена оловна вана, пълна с живак. Така когато той работел денонощно в Кремъл с въпросните документи и папки се разболял тежко. Когато се върнал в България състоянието му станало крайно критично. Получил екзема върху едната буза на лицето. От нея впоследствие при бръснене раната постоянно се възпалявала. Димитров я е мазал с ракия за дезинфекция. Затова се говори, че около него всички мислели, че е пил. Още тогава се мълвяха и позабравени неща от новите поколения: от великите старци от ония времена, от кръга на тогавашния първи министър на вътрешните работи на НРБ - генерал полковник Руси Христозов, от неговата съпруга Елена Христозова – Главен секретар на оглавяваната от Димо Дичев служба ДС. Известно е, че Георги Димитров е бил кум на сем. Христозови. В същата връзка възниква риторичен и много сложент въпрос – възможно ли е независимостта на Косово да инспирира настроения по разцепление на Република Македония?! Ако нещо подобно се случи – каква ще бъде ситуацията с нашите диаспори в бившата югорепублика?! Дали обаче българските политици ще съумеят да проведат адекватна политика, гарантираща не сдамо ребългаризация, но и анонси за връщане на исконни български земи на запад от Западните покрайнини?!. Литература: 1.Българите в Гора. Статии. 2. В “Историята на България с някои премълчавания досега и исторически факти”, автор Петър Константинов. 3. бр. 15 от 2006 на сп. Таймс, статията, озаглавена “ Репресиите на Милошевич и пътят към войната” 4. брой 26, 1 юли 1998 г. на в. “Македония” “да защитим българите в Косово” 5. “Нашенците в Косово” - Йордан Колев, списание "EK", брой 4, 1999 г.; поредица от статии. 6. Откъс от статията на Сашо Станев-" Свидетелства за българския етнос в населени с албанци земи от албански и неславянски източници", публикувана в сборника:”Българите в Албания и Косово”, С., 2001 г. 7. Как бългaрите в Косово и Сърбия са прекръстени на сърби-Ст.н.с. Трендафил Кръстaнов, в-к "Мaкедония", брой 21, 26 мaй 1999 г. 8. Бългaрско присъствие в Косово , Тaшо Ив. Тaшев, д-р по история, в-к "Мaкедония", брой 16, 21 aприл 1999 г. и др. 9. H. N. Brailsford, Macedonia, Its Races and Their Future, London, 1906. 10. Servia by the Servians, Compiled and Edited by Alfred Stead, With a Map, London (William Heinemann), 1909. (Etnographical Map of Servia, Scale 1:2.750.000). 11. Българите в Жупа. 12. Енциклопедия. 13. Материали от Уикипедия. 14."Топографическо-етнографический очерк Македонии - С.Петербур, 1889 г. 15. Официалните източници и автори, специално цитирани в анализа.



Гласувай:
2



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: bojanapankov
Категория: Технологии
Прочетен: 1137770
Постинги: 351
Коментари: 74
Гласове: 450
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031