Прочетен: 5904 Коментари: 8 Гласове:
Последна промяна: 02.11.2007 17:17
Първият "личен ангажимент" в моята франкфуртска програма бе посещение в родната къща на Гьоте - моя мечта от детството ми (за протокола - вече осъществена). Още в първата вечер след работа вместо да се прибера в хотела и да си почина извадих смело от дамската си чанта картата на Франкфурт, която предвидливо си бях купила от София, и любопитно тръгнах по пътя, по който тя ме водеше.
Музеят на Гьоте се оказа на около 10 минутки пеша от Европейската централна банка, дори не се замислих да взема метро или трамвай. Просто следвах картата и табелките с имета на улиците. За справка да уточня, че картата, която си купих, се оказа унгарска въпреки че всичко в нея си беше на немски (а аз си мислех, че е оригинална немска и дори се зарадвах, че са я внесли за продажба и в България). Оправих се само с нея и с немския, който говоря от 7-годишна възраст. В началото си мислех, че ще е жалко ако нямам пътеводител, но уви поне в София не намерих такъв, а в Германия просто нямах време, нито пък желание да обикалям по книжарниците и за такава "джаджа". В последствие се оказа, че изобщо нямам нужда от пътеводител след като са измислени Интернета и чичко Гугъл.
Отплеснах се. Сори. Та тръгнах към родната къща на Гьоте. А тя, както и старото кметство на Франкфурт, се оказа архитектурен комплекс от няколко сгради: старата къща, която е родният дом на гения; нова сграда, в която се помещават ръководството на музея и залите за посетители, библиотеката и картинната галерия.
На влизане в музея срещу 2 евро допълнителна такса получих електронен гид - устройство, наподобяващо GPS, в което на английски или на немски ти разказват историята на къщата и подробности за най-важните предмети, които са изложени в стаите.
Къщата, в която е роден Гьоте има 4 етажа, по-точно 3 етажа плюс един етаж, който е едновременно и приземие, и етажа, от който се влиза. Имах щастието да направя снимки от всички стаи.
След като се премине през една много красива градина в стил "английски двор", която съединява двете сгради, се влиза през задната врата в самия роден дом на писателя.
Коридорът е семпъл и липсва богато обзавеждане. Затова продължих без да му обръщам много много внимание.
Първата стая, в която влязох, бе кухнята. Всичко беше непокътнато както е било и преди 2 века сякаш обитателите на този дом са излезли на разходка навън и домът им може да бъде видян от любопитните зяпачи.
От моят електронен гид научих, че семейството на Гьоте е ползвало услугите на готвач и две домашни прислужници, които са шетали из кухнята под зоркото око на майката на писателя - Катарина Елизабет Гьоте.
Една от придобивките на семейство Гьоте е била водната помпа в кухнята, свързана с един от кладенците в мазето - лукс, който малко семейства са можели да си позволят в онова време. Храната е била приготвяна на печка с горещи плочи на въглени и открит огън.
На
На лавиците по стените бяха изложени няколко сервиза за хранене на семейството - порцелан и кристал, които респектират с високата си художествена стойност и до ден днешен.
Съседна на кухнята е т.нар. "синя" стая заради основния цвят на тапетите, който е бил модерен по онова време. Това е била трапезарията на семейство Гьоте.
Хранели са се на кръгла полирана букова маса, срещу която са разположени едно бароково огледало с богато инкрустирана дървена рамка и картина, рисувана с маслени бои.
Срещу "синята" стая е разположена т.нар. "жълта" стая отново поради преобладаващият цвят на тапетите по стените в нея. Жълтата стая, наречена още Ваймарската стая, е добила популярност с това, че в нея майката на Гьоте е подредила всички подаръци и сувенири, които са й донесени за спомен от приятелки и близки след 1775 г. от Ваймар.
Качих се на първия етаж. Първото нещо, на което се спира погледа на посетителя, това е един огромен и екстравагантен шкаф в коридора след изкачване по дървената стълба, на който са изписани инициалите на родителите на Гьоте - JCG (Йохан Каспар Гьоте) и CEG (Катарина Елизабет Гьоте). Гардеробът е бил сватбен подарък за младоженците от техните родители и е бил израз на престижа и възможностите на младото семейство (и двамата родители на Гьоте произхождат от богати семейства на юристи). Визуално може да се каже, че въпросният шкаф заема почти една трета от цялото помещение. Определено е показвал големи възможности за още младото семейство Гьоте.
Пристъпих със затаен дъх към гостната стая, която представлява две по-малки стаи, съединени с портал по средата. Просто не мога да опиша бляскавото обзавеждане на това помещение, което прави впечатление и в наши дни. Семейството е давало приеми в него и го е използвало за най-важните си светски мероприятия.
Понеже всички стаи в къщата си имат своето цветово име, пропуснах да отбележа, че това е "червената" стая. Цветът идва от цветовата гама на огромните завеси на прозорците и дамаската на холната гарнитура. По време на 7-годишната война, в която бащата на Гьоте, юристконсулт и съветник на немския кайзер, е бил на страната на Прусия, в тази стая се е помещавала щаб квартирата на френският управляващ Торанк. На стените й са закачени портретите на дядото и бабата на Гьоте по майчина линия. Дядо му Текстор е бил кмет на Франкфурт и е изнасял част от своите публични речи именно в дома на дъщеря си и зет си Гьоте.
В съседство на "червената" стая е "музикалната" стая, обзаведена в сиво и пригодена най-вече за вечеринките на отегчените дами, които са придружавали съпрузите си на политическите и светски събития, разиграли се под подкрива на дома на семейство Гьоте.
Всички членове в него били силно музикални и ето защо подобно помещение не е случайно. Бащата свирел на лютня, всички можели да свирят на пиано, а майката и дъщерята дори пеели. Семейство Гьоте притежавало пиано-форте, останало в историята като пирамидално пиано, и клавикорд, който е вид старинно пиано, предвестник на днешното пиано. Над клавикорда е окачен портрет на семейството - бащата, майката, писателят и неговата сестра Корнелия, дело на немският художник Johann Conrad Seekatz.
Моето пътуване във времето продължи на втория етаж, за който легендата разказва, че именно тук са се родили малкият Йохан Волфганг и сестра му Корнелия Фредерик (р. 1750 г.). Естествено любопитството ми ме отведе първо в стаята, за която се предполага, че са били родени децата на семейство Гьоте.
Тук на 28 август 1749 г., когато стрелките на часовника се спрели на 12-тият час по обяд, 18-годишната Катарина Елизабет Текстор, по мъж Гьоте, дава живот на едно малко и смугло бебе, което ще промени хода на историята.
Семейството го кръщава Йохан Волфганг по името на баща му, Йохан Каспар, и дядо му по майчина линия, Фолфганг Текстор, тогава кмет на Франкфурт. Никой не предполага какъв гений на човечеството се е родил в този миг в един най-обикновен немски дом.
Семейство Гьоте е имало и други деца, но нито едно не е оцеляло живо. Умирали са в ранна детска възраст.
В съседство е била разположена спалнята на родителите на малкото бебе. Оженват се през 1748 г., когато Катарина Елизабет Текстор (1731–1808), кметската дъщеря, е едва 17-годишна, а Йохан Каспар Гьоте (1710–1782) - 38-годишен юрист, вече съветник на немския кайзер.
От спалнята може директно да се влезе в картинната галерия - специално пригодена стая в къщата, в която и до ден днешен се помещава многобройната колекция от художествени платна на семейство Гьоте.
Бащата е бил един от крупните колекционери на картини в страната и откупувал главно произведенията на прохождащите франкфуртски художници, последователи на холандските традиции в изобразителното изкуство - Trautmann, Schьtz the Elder, Juncker, Hirt, Nothnagel, Morgenstern.
От галерията се влиза в библиотеката, също дело на бащата на Гьоте. Според изследователи тук той е съхранявал над 2000 тома литература от всички области на познанието.
Сред тази атмосфера е възпитан творческият дух на младия Гьоте. Баща му наема частни учители, които го обучавали на това място по чужди езици (латински, гръцки, френски и дори английски), рисуване, музика, ораторско майсторство и риторика, езда и фехтовка.
На това бюро е "проходил" писателският талант на Гьоте. Тук са родени едни от първите му творби.
На втория етаж се намира и стаята на сестрата на Гьоте - Корнелия Фредерик Кристияна Гьоте, немска романистка. В нея тя е живяла до сватбата си през 1772 г., когато се омъжва за един от приятелите на брат си - юристът и бъдещият немски държавник Йохан Георг Шлозер.
В стаята й и до ден днешен стои непокътнат клавикордът - мълчалив свидетел на нейната изключителна музикална виртуозност на пианото от ранна детска възраст.
В коридора на втория етаж семейството е държало един внушителен часовник от 1746 г., изработен по поръчка на граф Wilhelm Friedrich Hьsgen. В неговият дом младият Гьоте се ползвал с високо уважание и респект. Този скъп подарък е измервал не само времето, но е показвал датата, времето, фазите на Луната и дори положението на Слънцето спрямо знаците на зодиака. Вместо махало часовникът е имал танцуваща мечка, която качвайки се на горе по тръбичките и въженцата е известявала настъпващия час.
Най-накрая стигнах и до третия етаж. Първо се отправих към мансардата, в която са живеели и работели франкфуртските художници по времето, в което в къщата е била настанена щаб квартирата на френският управляващ Торанк по времена 7-годишната война. Малкият Гьоте много обичал да стои в стаята на художниците и да ги наблюдава как рисуват. В своите спомени той споделя, че още тогава Johann Georg Trautmann е станал любимият му художник, защото единствен от всички художници, настанени в дома им, само той му обръщал внимание и му разкривал от време на време някоя от тайните на изкуството си.
След това се отправих към "владението" на Гьоте , а именно стаята, в която той е пишел и работел. Кът, който в последствие е пригоден специално за него и място, в което той е намирал достатъчно дишина и спокойствие, за да изрази тревогите от ежедневието си на белия лист. На този висок и груб стар скрин са се появили на бял свят неговите произведения (драми, пиеси, лирика, сатири, новели и др.)
От своята писалищна стая Гьоте е влизал в т.нар. "куклен театър". За всички в дома е имало и такова забавление - картонен театър - играчка. Той бил подарък за 4-годишния рожден ден на малкия Гьоте. В него са оживявали многобройните герои от детството му. Те са станали известни по-късно благодарение на живописното описание, дадено им от самия писател в неговата новела "Вилхелм Майстер".
Ето в тази атмосфера е израснал писателят преди да поеме по своя труден и горчив житейски път. През 1765 г. заминава за Лайпциг, където по настояване на родителите си и с оглед на произхода им той е записан да следва право. Но три години по-късно се отказва, защото е установил, че правото не е неговото поприще. Вместо да ходи на лекции той обичал да посещава различни изложби и концерти, посещавал редовно театралните постановки в града, продължил с уроците по рисуване от детството си и започнал да прави първите си опити в поезията и прозата.
През есента на 1768 г., преживял първото си любовно разочарование, Гьоте се завръща у дома във Франкфурт. След двегодишно лечение на меланхолията и суицидните си пориви, той продължава обучението си в Страсбург, следвайки медицина и естествени науки. Там се запознава с Хердер и възприема неговото отношение към поезията. Влюбва се повторно. И този път трагична и несподелена любов. Завръща се отново във Франкфурт и практикува като адвокат, но през цялото време не спира да пише. През 1770 г. защитава докторска дисертация по право и за кратко практикува в съда на град Врецлав.
Славата му на поет и драматург обаче надминава юридическата му практика и бързо се разнася из Германия и Европа. Тя му спечелва приятелството на престолонаследника на провинция Саксония-Ваймар-Айзенах Карл Аугуст - херцог на Ваймар. В последствие той го назначава за действителен таен съветник, а по-късно и за негов негов първи министър.
Гьоте се заема ентусиазирано с организирането на културния живот на Ваймар. Привлича да работят там Йохан Готфид Хердер и Фридрих Шилер. През този период Гьоте пише някои от най-хубавите си балади, но като цяло огромната натовареност не му позволява пълноценни творчески занимания.
Някои го определят в този период като „затихваща знаменитост“. Вероятно самият той се е чувствал неудовлетворен, тъй като през 1786 г. тайно напуска Ваймар и за две години се установява в Италия, където написва прочутите си "Римски елегии" (1788).
Когато се завръща във Ваймар, където остава до смъртта си на 22 март 1832 г., Гьоте се влюбва в една от местните продавачки на цветя - Кристиане Вулпиус и след 8 години я прави своя законна съпруга. Тя го дарява с няколко деца, от които обаче оцелява единствено първородният им син Август фон Гьоте.
До последния си миг Гьоте се занимава с изследвания в областта на естествените науки, донесли му допълнителна слава. Във Ваймар написва и своята знаменита "Психология на цветовете" - концепция за въздействието на цветовете върху човешката дейност.
"Да, аз това прозрение голямо
във себе си да утвърдя успях:
живот и свобода добива само
воюващият всеки ден за тях!
Живота си ще проживее той
с противници във непрекъснат бой,
но виждам, в бъдното насочил взора,
земя свободна на свободни хора,
и щом съзра я сбъдната такава,
ще изрека: - О, миг прекрасен, спри! -
уверен, че трудът ми във забрава
не ще умре след векове дори..."
Фауст
20.09.2007 14:42
21.09.2007 21:37
Ради
21.09.2007 21:41
Поздрави
Ради
05.12.2007 14:54
Добра презентация.Поздравления!
marki@mail.bg
03.06.2008 14:24