Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.02.2017 09:48 - 5 дена Сърбия и Македония
Автор: desilosha Категория: Туризъм   
Прочетен: 2773 Коментари: 2 Гласове:
4

Последна промяна: 22.02.2017 10:59

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 ПЕТ ДЕНА В СЪРБИЯ И МАКЕДОНИЯ - 1ва част

 в памет на
image

Иван Цветанов Топчийски

 

 

          Време е вече да напиша тази история. Нищо друго няма да я съхрани, така както ще я съхранят гигабайтите и пикселите в необятния свят на интернета.

         

          Трудно ми бе да събера сили и да разкажа за нашето последно и фантастично пътешествие на Балканите.

Хиляди пъти си задавам въпроса „Защо, защо, защо?”.

Ехото отеква нямо във безкрая.

И така, ето го и самото пътешествие.

    Пет дена в Сърбия и Македония с ендуро мотор, 2500 км.навъртяни.
Палатка и цялото звездно небе, в комплект с Вечерницата.
Спален чувал, две одеала и една мечешка кожа. Багажа- сведен до минимум.
По чифт обувки на краката и едни джапанки за двамата, общи.
Един шампоан, един сапун, една хавлия, една паста за зъби.
Задължително моторджийска екипировка, състояща се от текстилни якета, бонета, панталони и ботуши.

   Сърбия ни посрещна, както винаги с отлична кухня и напитки до насита.

Щастие. Духова музика, усмихнати хора, които като видят бг флаг ти викат ,,Здраво, брато! Како си? Убав мотор!,,

...
Македония...image

   Крещях на задната седалка, гърба ми опрян в куфара, а в ръката си стисках метално павурче, пълно с ароматна сръбска дюлева ракия.
Отпивах на малки глътки, докато мотора вървеше мазно, сцеплението на новите гуми беше отлично, а пред очите ни се сменяха отлични пътища .
Ръчният ни багаж представляваше дамска чанта, с приятно обемиста закуска - ръчен, сръбски хляб, топли кашкавалки, банички с вишнев пълнеж, щедро гарнирани, и ароматно агнешко, нежно завито във фолио.

          Най-сетне! Тая пуста Македония и Скопие ми бяха дългогодишна мечта. Уникално красива земя!

 Господ не е пестил боичките за нея.

Щедро се разливаха всички възможни бои, цветове, полутонове, форми неописуемо...

Каква природа.. мислех, че сънувам.

Някак кънтри, някак етно-селско ми изглеждаха и населените им места.image

Китни дворчета с разцъфнал сакъз, наредени лозови масиви по конец, пресно изорани ниви, а беше още август.

  Миризма на оборски тор осезателно биеше ноздрите ни, прясно окосена трева, сладостта на узрели плодове  ни преследваше и през каските, редяха се пазарчета с примамлива земеделска продукция... Дини, пъпеши, капии...ябълки, грозде...image

 Нямаше ги нашите евро- помпозно- лъскаво- мутренски сгради от метал и огледално стъкло, адския трафик, безумно паркирали автомобили върху тротоари, изрязани дървета, заради велоалеи за милиони.

  Напротив. Вместо това намерихме късче от Рая, уютно, живописно, спокойно, незастроено и озеленено.

Е, в Скопие на площад „Македония” малко са се поувлекли с броя и грандиозността на скулптурите, но какво да се прави, нали трябва да се усвоят едни пари, дошли отвън, за вменяване на различна идентичност.
image

          Случиха ни се две случки, които бяха невероятни и ние дълбоко се трогнахме (посетете Македония непременно!).

          Караме по пътя за град Щип, на връщане от Скопие.

Моичкият Ваньо не вижда някакви по-специални табели и кара както си знае... Отзад съм и не виждам километража, но със сигурност не беше 90 км. в час.

Изведнъж грубо натиска спирачки,  почти се удрям в него и усещам куфара и накачената палатка,  спален чувал и вся-всьо отзаде как ме подпират ударно.

-         Какво става, какво става? – питам.

Ваньо мълчи и лицето му потъмня като буреносен облак.

-         Полиция – казва той. – Не видя ли палката?

-         Ииих  - мъчително преглътнах. – Ами сега?

-         Чудех се…. Дали да не дам газ… (Ваньо).

   Към нас се приближи униформен полицай, нисък, смугъл и добре охранен. Погледна ни с цялата строгост на закона и звездичките на пагоните му не говореха нищо добро.

  На задния куфар се вееше българския трикольор, който бяхме откраднали от селския стълб пред нашата къща по 3- ти март.

Знамето мъчително увисна.

-         Добър ден! - уверено поздрави полицая с висш чин. – Карате с превишена скорост! Не знаете ли, че навлизате в населено място? Трябва да се съобразите, да сте внимателни...Може някоя работничка да ударите, има тука фабрика наблизо. От България ли сте? - поглежда посърналото знаме.

Ваньо:

-         Да. Трябваше да намаля. Направих грешка, господин полицай!

Полицая-

-         За къде сте? Къде отивате?

Ваньо:

-Да шетаме малко, да пиеме кафе, да видиме що има у града.

Полицаят:

-Айде – махна с палката той - Давайте!

Ние с недоумение го погледнахме. Полицаят продължи пред смаяните ни погледи:

    -Давайте, давайте напред! И внимателно със скоростта!.

Ваньо бърже завъртя ключа на таблото, без да чака втора покана, нежно даде газ и изчезнахме.

image

Чувам Ваньо как се смее глухо в каската...Вдига стъклото и ми вика:

-         Това, ако беше в България...щяха да ни разпорят!...Да е жив и здрав тоя македонец! Човек излезе, еей!

.....

 




Гласувай:
4



Следващ постинг
Предишен постинг

1. herba - Защо?
22.02.2017 15:24
Интересен пътепис. Радвам се да сте така минали през Сърбия. Аз пак тук в България имам горчив опит като турист. Миналата година отидох с една група български туристи до Голям кадемлия и хижа Тъжа. Веднага като те разбраха да съм от Сърбия, ме изгонише! Трябваше ми 4 часа да се върна в гарата Тъжа. Беше много топло, околко 38 градуса. На вънка на чешмата немаше вода, затова помолих началника за малко вода. Щом разбра от къде съм, арогантно ми каза да напусна стаята. Каза ми да ходим с пътнически влак до гара Павел баня и там да чакам експресн влак за София. Каза ми още как там има не само вода, но има бира, кафе... Минявал съм по-рано през гарата и знам да там няма нито живо пиле, гарата е изоставена.
Аз се питам също така: ЗАЩО тук не съм гледан с добри очи? Но, не отказвам се, природата тук е много красива. Тази година план ми е прехода Ком-Емине. Дано на пътеката срещнем поне един добар човек.
цитирай
2. desilosha - herba
24.02.2017 11:13
Искрено съжалявам за това, което ви се е случило.
Винаги сме били посрещнати радушно и в Сърбия, и в Македония.
Не сме имали проблеми.
за това и ги пиша тези пътеписи, защото съм останала очарована от красотата, кухнята, пътищата, и разбира се хората!
Според мен не трябва да има граници между нас, защото си приличаме. Нямаме езикова бариера, близо сме. А с мотор за ден 3 граници минаваш.
Даже смятам, че нашите политици са глупави, че не ни обединяват във някакъв икономически съюз, та да имаме полза.
Ще продължавам да пиша, дано повече хора прочетат и разберат, че трябва да сме приятели и със сърбите, и със македонците. Да имаме взаимообмен.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: desilosha
Категория: Туризъм
Прочетен: 111510
Постинги: 43
Коментари: 24
Гласове: 28
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031