|
"Тумба -лумба - два дни;
догодина - гладни..."
Радой Ралин
Не ще участвам във борба за кокал.
Той вече е оглозган, господа.
Гювечът е обран, изсмукан сока,
олизани последните блюда.
Разбрах какво лайно ще изсерем.
Бе ясно – тумба - лумба, после - гладни.
И, ако дръпнем все пак някой ден,
ще лъсне голият ни задник.
Държавата умря, повея смрад
и търтеите гладни излетяха.
На глупостта в последния парад
последните участници вървяха.
Вървяха дружно - роб до роб.
Напред, напред и ура, ура!..
Копаха дружно - гроб до гроб
простаци и партийни курви...
Държавата умря. Готов е гроба:
Народен вот, закони, герб, печат...
Различни псета със различна злоба
над мършата и вият и квичат.
Но напънът приключи, завоня
и влакът за Европа забуксува.
Законът бе магарешка пръдня,
а парламентът - плют и псуван.
Накрая - знамето със сърп и чук,
тълпа голтаци, грак на лешояди,
камари политически боклук,
преживящо електорално стадо.
|